Обонянието е едно от най-силните ни сетива, а връзката му с емоциите и спомените е причината ароматите да могат толкова бързо да променят начина, по който се чувстваме. Именно върху това въздействие се основава ароматерапията. Това е практика, при която се използват ароматни вещества, най-често етерични масла, извлечени от растения.
За едни тя е начин да създадат спокойна атмосфера след натоварен ден, за други е част от ритуалите за грижа за себе си, а трети я разглеждат като допълващ подход към определени оплаквания. Но къде приключва приятното усещане от аромата и започват медицинските твърдения?
Наистина ли всяко етерично масло има лечебни свойства? И може ли нещо, което идва от природата, да бъде напълно безобидно? На тези въпроси можем да Ви отговорим в следващите редове, където ще говорим за ароматерапията и нейните ползи в алтернативната медицина. Останете още малко с нас.
Как действа ароматерапията
Ароматерапията не е едно конкретно лечение и не действа по един и същи начин при всички хора. Ефектът зависи както от използваното масло, така и от начина на приложение и индивидуалната реакция към аромата.
Най-често тя се свързва с вдишването на ароматни вещества, но в практиката се срещат различни начини на употреба. Именно тук е важно да се направи разграничение между приятното въздействие на даден аромат, възможните физиологични ефекти на определени вещества и твърденията за лечебно действие, които невинаги са научно доказани.
Най-интересната част от ароматерапията е свързана с обонянието, защото, когато вдишваме ароматни молекули, те достигат до обонятелните рецептори в носната кухина. Получените сигнали се предават към мозъка, където се обработват и се свързват с различни възприятия.
Обонянието има особено тясна връзка с мозъчни структури, които участват в обработката на емоциите, паметта и поведението. Затова определен аромат може да предизвика силен спомен или бързо да промени субективното усещане за настроение.
Това обаче не означава, че ароматът непременно предизвиква един и същ ефект при всички. Един човек може да свързва даден аромат с почивка и спокойствие, докато друг може да го намира за неприятен.
Ароматерапията и стреса
Важно е да се подчертае, че ароматерапията не премахва причините за стреса и не трябва да се разглежда като самостоятелно решение на тревожни разстройства. По-скоро определени аромати могат да бъдат част от успокояваща среда и ритуал за отпускане.
Обонянието има особено силна връзка с мозъчните механизми, свързани с емоциите и паметта. Когато вдишаме определен аромат, сигналите от обонятелната система достигат до мозъчни области, които участват в обработката на емоционалните реакции.
Tова може да обясни защо един аромат понякога предизвиква почти моментално усещане за спокойствие: Ако например човек свързва аромата на лавандула с почивка, сън или приятни преживявания, неговото възприемане може да допринесе за отпускане.
Този ефект обаче е индивидуален. Няма аромат, който задължително да успокоява всеки човек. Интересното е, че ефектът от ароматерапията вероятно не се дължи единствено на химичните компоненти на етеричното масло.
Ароматът се превръща в сигнал към организма, че настъпва време за почивка. С течение на времето определен аромат може да се свърже с този ритуал и самото му усещане да започне да предизвиква асоциация със спокойствие.
При някои хора релаксиращата среда и приятният аромат могат да помогнат за субективното усещане за отпускане. В научните изследвания се разглеждат и потенциални промени в някои физиологични показатели, но доказателствата не са достатъчно еднозначни, за да се твърди, че ароматерапията надеждно контролира физиологичната реакция към стрес при всички хора.
Не пропускайте факта, че не всеки аромат отпуска. Ако човек не харесва даден аромат, той може да предизвика главоболие, или дискомфорт.
Силната концентрация на аромат също може да бъде неприятна, следователно личното усещане е важно, защото няма смисъл човек да използва лавандула само защото се смята за „успокояваща“, ако самият аромат не му допада.
Какво са етеричните масла
Етеричните масла са силно концентрирани ароматни вещества, извлечени от различни части на растенията. Те са в основата на ароматерапията и се използват от векове в различни култури заради характерния си аромат и усещането за комфорт, което могат да създават.
Въпреки названието си, етеричните масла не са „масла“ в същия смисъл като зехтина или слънчогледовото масло- те представляват сложни смеси от летливи органични съединения, които придават на растението неговия специфичен аромат.
Етерични масла могат да бъдат извлечени от различни растения и ето кои са най-често срещаните и търсените от тях:
- Лавандула- цветове;
- Мента- от надземните части на растението;
- Евкалипт- най-често от листата на растението;
- Розмарин- от листата на младите клонки на растението;
- Чаено дърво- от листата;
- Лимон или портокал- основно от корите на плодовете.
Различните растения съдържат различни химични съединения. Точно затова ароматът, свойствата и начинът на употреба на всяко етерично масло са специфични.
Методът им за извличане зависи от растението и от частта, от която се получава маслото, като един от най-разпространените методи е парната дестилация. При нея растителният материал се обработва с пара, която извлича летливите ароматни съединения, а след охлаждане те се отделят от водата, и се получава етеричното масло.
Технологията на производство е важна, защото начинът на извличане може да повлияе върху крайния състав и качеството на продукта.
Ароматерапията е интересен подход, който показва колко силна може да бъде връзката между ароматите, сетивата, емоциите и усещането ни за благополучие. Етеричните масла, които са в основата ѝ, представляват концентрирани растителни продукти с богат химичен състав и характерни свойства. Те могат да бъдат приятна част от ежедневните ритуали за релаксация, почивка и създаване на комфортна атмосфера.
