За какво често съжалявате? За това, че не сте успели да се простите с близък, който е починал внезапно? А може би, че твърде дълго сте били във връзка, в която не са ви ценили.
Може би пък сте работили много и неправилно сте се разпореждали с пари? Свикнали сте да мислите, че съжалението е негативна емоция, но може да се възприеме и по друг начин, като повод да се замислим какво си струва да променим в живота си.
Най-вероятно сте чували за книгата за медицинската сестра, която обгрижвала тежко болни – 5 най-големи съжаления на хора на смъртния одър. В тази книга е обобщено всичко, за което съжаляват хората на прага на смъртта, и за което са искали да кажат или да направят по друг начин.
А ако пред човекът, който съжалява все още има много години живот?
Какво можем да променим сега, докато е още време
Тези въпроси си задава клиничният психолог Карен Ниммо. Тя провежда проучване сред своите приятели и клиенти – сред 50 души на възраст от 35 до 60 г., като няма контролна група, нито строги правила. Ниммо задава на всички доброволци един въпрос – за какво съжалявате най-много?
Очаквала да чуе стандартни отговори – че не се прекарали достатъчно време с любимите си хора, избрали са неподходящ кариерен път, неразумно са харчили или не са натрупали пари, обиждали са другите, държали са се не както трябва.
Някои участници в проучването наистина отговаряли така, но имало и много неочаквани отговори.
1.Не направили това, което би следвало преди нечия смърт
Някои не са били до близките си, когато те преживявали тъга. Други не успели да спрат свой приятел да довърши опита си за самоубийство. Трети се скарали със своя баща малко преди неговата смърт.
Няколко от доброволците горчиво съжалявали, че не са опитали да подобрят отношенията си с близките, докато имат такава възможност, или не са прекарали с тях достатъчно време.
Разговорът с психолог им е позволил да преосмислят своите текущи отношения с околните и да станат по-осъзнати.
2.Твърде много са се тревожили
Доброволците също така съжалявали, че са потиснали или скрили чувствата си, не говорели за открито за своите желания или се стараели твърде много да угодят на всички.
Причина за това били страх и липса на увереност в себе си – заради тях хората не правели това, за което мечтаели, не рискували, не пробвали нещо ново.
3.Не излизали от зоната си на комфорт
Стабилност, предсказуемост и спокойствие са примамливи за мнозина. Твърде силната привързаност към зоната на комфорта води до това, че живеем скучен живот, за което впоследствие се разкайваме.
4.Неразумно са харчили пари
За това казвали всички. Дори тези, които печелят много, се разстройвали заради това, че били неразумни в разходите си.
5.Не прекъсвали нездравите отношения
Скучната, но пък високоплатена работа, връзката с токсична половинка или човек, когото не обичали, запазване на брака само заради децата. Разбира се, хората могат и така да живеят, но това не означава, че няма да съжаляват, че не са взели важното решение да сложат край, когато е трябвало.
6.Сбъркали с избор на професия
И престанали да учат. Тези съжаления за характерни за хора, които са недоволни от професионалния си живот. Например, тези, които не са последвали мечтата си и не са сменили работата си, защото са сметнали, че вече е твърде късно да опитат нещо ново и да започнат от начало.
Добрата новина е, че да учиш никога не е късно.
7.Изпуснали са възможности
В този случай не всичко е толкова еднозначно. Ако едни са съжалявали за неподвластните им неща – че не са срещнали спътник в живота или не са могли да създадат деца, то други за съжалявали за неправилно направен избор.
8.Постъпили са глупаво или подло
Всички понякога обиждаме близките си – приятели, партньори, родители, деца. Много от доброволците в това проучване съжалявали, че са се фиксирали твърде много върху себе си.
Били са наивни, глупави или високомерни. Неумели да се извиняват. Отново добрата новина е, че никога не е късно грешката да бъде поправена.
