Сиалолитиаза, слюннокаменна болест – всичко това са названия на явлението камъни в слюнчените жлези. Под това наименование се разбират както единични, така и множествени образувания от минерален характер.
Какви са факторите за образуване на камъни в слюнчените жлези
Те запушват протоците на жлезите, срещат се при 1% от населението в трудоспособна възраст (20-45 години).
По-често камъни се образуват отдолу, изключително рядко могат да се открият в подезичните и малките слюнчените жлези. В ¼ от случаите такива образувания могат да са множествени.
Камъни на слюнчените жлези – това е патология, която се среща при определени анатомични предразположения към тях или при недостиг на дефицит А, с нарушаване на метаболизма на калция, подагра, бъбречно-каменна болест, захарен диабет.
Също рискът от образуване на камъни се увеличава при прием на лекарствени средства. Сред тях са психотропни, диуретици, за сваляне на кръвно. Страдат от проблема и пушещи.
Принцип на образуване
Самият камък започва да се образува от струпване на епител на стените на кръвоносните съдове, към който се присъединяват чужди тела и минерали от състава на слюнката, а също и микроби.
В зависимост от това какъв е основният компонент на образуванието, могат да се разделят на камъни от микробен и немикробен – минерален вид.
Също, отбелязва специалистът, те са с твърда и мека консистенция. Твърдите камъни обикновено са неравни с остри краища или грапава повърхност с жълт цвят.
Съставът на камъка в слюнчените жлези е близък до зъбния камък.
Как се разпознават
Образуването на камъни в слюнчените жлези дълго време може да протича безсимптомно, а самите образувания да се открият при стандартен планов преглед.
Също има вариант да ги открие самият пациент, достатъчно е да прокара език или да напипа камъните.
Впоследствие се появява подутина, появява се остра болка, сухота в устата, развива се специфичен вкус в устата, болката се разпространява и към областта на шията, а също може да боли глава.
Появява се асиметрия на лицето в областта на запушената от камък слюнчена жлеза. Ако пропуснем и този стадий на заболяването, то впоследствие се образува абсцес с гной, който може да изтече в кухината на устата.
Също е възможно да се образува киста, злокачествен или доброкачествен тумор.
Диагностика и лечение
С максимална точност диагнозата може да се постави от специалист, който открива камъните по време на преглед палпаторно или по появяващи се заради образуванието асиметрии на лицето.
Освен това е възможно такива варианти на диагностика, каквото е рентгенологично изследване, с използване на специален контрастен разтвор.
Въвежда се под наблюдение на специалист в протока на слюнчената жлеза. Също така може да се препоръча ЯМР.
Най-точният метод за диагностика е сиалоскопията – това е въвеждането в канала на слюнчената жлеза на ендоскоп. Този метод позволява не само да се постави диагноза, но също и паралелно да се премахнат някои образувания от протока.
Съвременните методи помагат да се избавим от камъни в слюнчените жлези в 90% от случаите без хирургична намеса. Камъните могат да излязат сами и спонтанно.
Също зъболекарите могат да предложат варианти за терапия, сред които:
- Слюногонна диета – предполага включването в менюто на кисело зеле, лимони, цвекло, пресни плодове и зеленчуци;
- Масаж на жлезата;
- Топлинни процедури;
- Изкуствено разширяване в тесните части на протоците на слюнчените жлези.
За профилактика на възпаление в бъдеще се използва антибактериална терапия.
Ако се наложи да се прибегне до кардинална операция по отстраняване на жлеза, то нараства риска от нарушаване на баланса на микрофлората в устата.
Също започват бързо да се разрушават зъбите. И това, както отбелязват експертите, това неблагоприятно се отразява на качеството на живот на човек.
По-нататъшните прогнози след лечението пряко зависят от това до колко успешно ще е отстраняването на факторите, които способстват за образуването на камъни.
Необходимо е да се действа съвместно с лекар, който ще подбере оптимални програми за терапия и профилактика.
И естествено са необходими редовни прегледи, а също и спазване на банална хигиена, предполагаща ежедневно миене на зъбите, използване на средства за почистване на пространствата между зъбите.
