Какво е по-добро за детето – когато неговата майка е до него 24 часа от денонощието или общува с него само по няколко часа дневно, но затова пък качествено? И изобщо какво е това пълноценно общуване с детето?
„Майката винаги трябва винаги да е до рожбата си, тъй като никой не може да я замени“ – смятат една значителна част от хората. „Майката е длъжна да се реализира сама и да се развива“ – считат останалата немалка част от хората. И това виждане също е справедливо. Как да откриете тази златна среда във вечната женска дилема между работата и семейството – и то така, че от майчиния компромис да не страдат най-скъпите за една жена същества, а именно нейните деца?
Въпрос на време
Най-големият проблем на всички майки е времето и по-точно неговият недостиг. И, както показва практиката, това изобщо не зависи нито от необходимостта им да работят, нито от тяхното материално положение, нито от липсата или присъствието на баби, бавачки и домашни помощнички, ни от броя на децата. Младата майка с едно единствено спокойно дете и 2 любвеобвилни баби наблизо, оплакваща се, че в нищо не успява – съвсем не е рядък случай. А майките, принудени да съвместяват възпитанието на децата с работата, изчислявайки броя на изпълнените задачи, успяват да се справят по-добре при постигането на баланса между собствената реализация и отглеждането на децата.
Това е така, защото борбата с недостигът на време е въпрос преди всичко на организация. Още повече, че с развитието на Интернет за работещите майки се появиха множество възможности за „настройване“ на графика към нуждите на детето – от надомната заетост и работата по телефона до непълна работна седмица.
Но е от изключително голямо значение майката да намери време, макар и малко, да бъде с рожбата си. Важно е също тези часове да бъдат прекарани в общуване, така че присъствието на майката да бъде действително полезно и ценно и за двамата – на детето, за да се развива, а на майката, за да се успокои и да забрави малко за трудното и усложненото си ежедневие. Но и самите „денонощни“ майки-домакини често се оплакват, че не успяват да поиграят и да се позанимават с децата си, тъй като целият им ден премива в безкрайно, чистене, готвене, пране и гладене…
Единственият изход в такава ситуация е да се постави акцент не върху количеството на времето, прекарвано с детето, а върху неговото качество. Какво е необходимо за тази цел?
„Ти си там, но не с мен…“
Качеството на родителското присъствие определено е по-важно от количеството. Времето, необходимо на детето за общуване с възрастни хора, изобщо с възрастта намалява – колкото по-голямо става детето, толкова по-малко то се нуждае от такава комуникация. Максимална потребност от това майка му да се намира в близост до него, детето изпитва до 3-тата си година. Сред перинаталните психолози съществува понятието диада –силно привързана двойка, която представлява всъщност майката и малкото дете. Разбира се, всичко е индивидуално и на някои деца тесният контакт с тяхната майка им е необходим и в много по-късна възраст. А има и деца, които не се пускат на детска градина, защото не могат да се отделят от майката си, като при някои хора тази привързаност е възможно да продължи до зряла възраст.