В България една сравнително неголяма част от населението живее на брега на морето, но за повечето от нас, то е доста далеч и го посещаваме веднъж или 2 пъти годишно за лятната си почивка.
Поради това морската риба достига до нашите магазини вече не толкова прясна, както тя се доставя на жителите на тропическите океански острови. За хората, които живеят в равнината е достъпна най-вече сладководна риба.
Тя достига до нас много по-свежа, отколкото тази от морето.
Тук следва да посочим, че на българския пазар се предлага от Черно море единствено копърка, която е най-популярната и евтина, но по-рядко се предлага прясна, в повечето случаи е замразена, понякога и за период от няколко месеца, защото не през цялата година е възможно улавянето ѝ.
Другата най-популярна морска риба е скумрията, която се предлага замразена и е с произход от Канада, Перу, Испания и пр., тоест престоява няколко месеца, а понякога е възможно и повече от година, преди да достигне до потребителя, който да я приготви и консумира.
Именно поради това най-подходящи се явяват сладководните видови риби, които обитават българските реки и язовири – най-популярен у нас е язовирният шаран, пъстървата, сомът, каракудата, толстолобът и др.
Но и рибите от реките и язовирите, а и от езерата, които в България са много малко, крият в себе си сериозна опасност за здравето. В тях могат да се съдържат на първо място тежки метали и прочие остатъци от производството и на второ паразити и техните личинки.
Заболявания и техните разпространители
• Описторхоза – за откриването на заболяването е необходимо изследването на фекални маси. Ларвите се пренасят от рибите от семейство Шаранови – шаран, толстолоб, платика, обитаващи басейните на реките Марица, повечето язовири. Специално платиката е с по-ограничено разпространение – в долното течение на река Дунав.
• Дифилоботриоза – ларвите могат да се видят и с просто око – преносители са следните видове риби – костур, щука, михалица /включена е в Червената книга на България /. Изключително опасно заболяване, тъй като дължината на рибната тения може да достигне 20 метра.
• Клонорхоза – за поставянето на диагнозата е необходимо микроскопско изследване. В България обаче паразитът, която предизвиква това заболяване не е разпространен. Въпреки това са регистрирани единични случаи, които са пребивавали в региони, в които клонорхозата е ендемична.
Как безопасно да приготвяме сладководна риба?
Заразяването с паразите може да бъде избегнато напълно. За това е достатъчно правилното приготвяне, както на прясноуловената, така и закупената от магазина риба.
Варене – не по-малко от 20 минути, най-добре 30 минути.
Печене – не по-малко от 20 минути.
Печене на пълнена риба – не по-малко от 30 минути.
Замразяване – при температура около минус 30 градуса – не по-малко от 12 часа. А ако е минус 10 градуса, то рибата трябва да се държи поне 7 денонощия.
Осоляване – необходимо е дълго време рибата да се съхранява в марина. При гореща марина – 5-9 дни, а при студа 6-13 дни, ако се използва сухият метод 7-13 дни. Солта трябва да бъде 1/5 част от теглото на рибата.
Храни за профилактика на паразити
Опаразитяването е изключително неприятно състояние, но ако имате силен имунитет няма от какво да се боите. Организмът ви сам ще се справи със заболяването. А за да му помогнете можете да употребявате антихелминтни храни като пресен чесън, зелен лук, неизпечени тиквени семки, гъби, особено пачи крак.
