В очите на работодателя ценността на всеки специалист, от току що завършилият студент до генералният директор се свежда до общо две основни негови характеристики – компетентности и потенциал, тоест способност да решава проблеми в бъдеще.
Как нарастват способностите за вземане на решения
Способностите да се вземат решения в различни ситуации първоначално се увеличават много бързо. Абсолвентът започва първата си работа – всичко е ново, неразбираемо, всеки ден има множество нова информация, която трудно се възприема, струва му се, че няма да може да се справи.
След седмица започва да му се прояснява, след 3 месеца вече се ориентира добре, а след година и шест месеца му става скучно.
След първия бизнес цикъл, в повечето фирми, се равнява на около година, нарастването на способностите да се решават различни задачи на практика спира, защото започва повторение на това, което вече е минало.
10-годишният опит често се равнява на опита от 1 година, повторен 10 пъти. Животът върви напред, а специалистът, който работи нещо конкретно, може да престане да следи за новостите в своята област, тъй като това не му трябва, той си знае всичко.
Потенциалът – най-важната характеристика
Втората важна за работодателя характеристика на служителя, това е неговият потенциал. Последният намалява с напредването на годините, с всеки нов избор, направен явно или по подразбиране. Ражда се дете – какво може да стане?
Каквото си поиска. В най-амбициозните фантазии на неговите родители – президент на България, първият космонавт, стъпил на Марс, създател на революционен препарат – панацея.
Минава обаче време, детето пораства, вече е младеж, когато е на 22 години се разбира, че никога няма да оглави голяма фармацевтична компания, а ще е добър счетоводител.
Всяка година и всеки направен избор пред нас се затварят нови врати, и ние изобщо не разбираме, че някога те са били отворени за нас.
В очите на работодателя до колко ценен е специалистът зависи от неговата компетентност и от потенциал.
На каква възраст сме най-ценни като специалисти
Първоначално неговата ценност много бързо се понижава. Най-ценен е специалистът на около 27-годишна възраст, когато става експерт, също толкова добър колкото и неговите колеги, които са на 40. 35 години е горната граница, до която има смисъл работодателят да влага в него.
Впоследствие, неговата ценност намалява до толкова, че на 50-55 години може да се принуди да се бори да остане на работа – да се подмазва на началниците, да демонстрира лоялност към организацията и привързаност към корпоративната култура.
Как да се преборим срещу намаляващата си ценност
Решението е едно – непрекъснато повишаване на компетентността и с това трябва да се започне още от самото начало на кариерата.
Не трябва да се разчита на корпоративните обучения и програми, сами трябва да търсим възможности за нов опит и придобиване на нови навици.
В идеалния случай трябва да сменяме или радикално да разширяваме сферата си на дейност на всеки 3 години.
Ако няма напредък, то е необходимо да се търси хоризонтален преход, да се заемем с нов специален проект, да опитаме да свършим нещо полезно извън работата.
Желателно е да делегираме на някого ежедневните задължения по основната ни работа и да се съсредоточим върху творческите.
Защо се нуждаем от ментор за развитие
Накрая, да си намерим ментор, който да е готов да споделя своя опит. Чуждият опит създава нови компетентности не по-зле от собствения, при условие че бъде осмислен и възприет.
В идеалния случай менторът трябва да принадлежи към друго поколение, тоест да е най-малко 10-15 години по-голям, и да е 3-5 нива по-нагоре в йерархията, тогава неговият опит ще е доста по-различен и ще ни обогати много.
Всичко това означава излизането от топлото и комфортно блато на ежедневната рутина и излагане на пронизващия вятър на промените. Насреща е възможността от поражение и неприятна необходимост отново да се запомня и усвоява.
Когато постоянно усвояваме нещо ново, с времето придобиваме навик постоянно да учим нови неща. Това променя и представата на околните за потенциала ни, така че най-ценни може да сме не само в началото, но и в самия край на кариерата.
