Война не иска никой. Изглежда, че обикновените хора не могат да бъдат готови за нея. Паниката и отчаянието може да ни завладяват – през това време е толкова лесно да почувстваш своята безпомощност. Психическото състояние винаги е под наше разпореждане.
Как да се научим да го управляваме
Когато близо до нас е започне война, малко са тези, които биха запазили спокойствие. Основно е безпокойството сред близките на военнослужещите, както и на резервистите.
Хората от по-предните поколения са преминали и изпитали върху себе си, ако не самите войни, то последствията от тях, като се чували разказите на своите родители за преживения ужас. И със сигурност се боят от повторение на историята.
Кога последно България се е сблъскавала лице в лице с войната
Младежите пък не биха могли да си представят, че небето над главите им може да не е спокойно, както последно е било в периода 1941-44 г.
Последната военна операция, която България е преживявала, това са бомбардировките над София и големите градове в периода от 1941 г. до 1944 г. Хората, родени в периода 1920-1932-35 г., е възможно да си спомнят нещо или от разказите на техните родители.
Оттогава са изминали повече от 70 години или повече от 3 поколения не са се сблъсквали с ужаса на войната поне у нас.
Страната ни е била съвсем близо до територията на военни действия по време на югославските войни от 1991 г. до 2001 г. По време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. срещу Югославия няколко пъти ракети падат в близост до населени места в Софийско, а противорадарна ракета отнася подпокривно пространство на къща в столичен квартал.
През новото хилядолетие много близо до границите на България бе въоръженият конфликт в Македония на етнически албанци, който започва още в края на 2000 г. и първоначално се състои в нападения над полицията на Република Македония. Завършва с малко жертви и от двете страни с Охридските споразумения през 2002 г.
Близо 20 г. по-късно недалеч от границите на България започна нов военен конфликт. През последните дни информацията в медиите изобилства с публикация на тази тема.
По-емоционално чувствителните хора е възможно да се почувстват обезпокоени и тревожни, до паника надали ще се стигне.
По-вероятно такава би могла да възникне, ако имат близки в Украйна или пък близки военнослужещи. Едно трябва да ни е ясно, че колкото повече новини по темата четем, толкова повече се увеличава страхът ни за бъдещето.
Притесненията на повечето от нас са свързани, ако военния конфликт се проточи по-дълго във времето, са свързани с финансовото оцеляване – всичко ще поскъпне още повече – стоки от първа необходимост, горива.
По-несигурна среда – възможно е някои сектори на икономиката да пострадат, това също поражда притеснения сред хората, и те произтичат от военния конфликт.
Следва да се допълни и за 2-месечния въоръжен конфликт през 2008 г. в Грузия, когато двете съставни негови републики – Абхазия и Южна Осетия поискаха да станат независими.
От разположената на източния бряг на Черно море Абхазия, както и с Грузия, имаме обща морска граница, която не е пряка, а опосредена с голяма площ – международни води на Черно море.
Тревогата по своята природа е заразна – какво е решението
Към настоящия момент имаме възможност да помогнем на себе си и на своите близки. Как да го направим?
За начало е необходимо да признаем, че глобално, на световно ниво, засега не можем да променим. Трябва да приемем ситуацията такава, каквато е.
След това да видим какви са възможностите ни на личностно ниво, а това съвсем не е малко. Говорете на себе си, че приносът за света, който ни заобикаля започва от света на душата.
Осъзнайте, че мислите са своеобразни махала. Да се поддавате на тревога, това означава, че да храним разрушителното махало и да насочваме своята психическа енергия към негативен сценарий.
Всеки път, когато се хващате, че умът ви поема в посока към деструктивно мислене, казвайте му, да спре, а на самите мисли – да си тръгнат, да ви напуснат.
Опитайте да си спомните събитие, което ви мотивира, вдъхновява и радва. Представяйте си го, колкото се може по-често. И най-вече в моментите, когато страхът е готов да ви завладее.
Пробвайте да правите картината на катастрофата в своя ум по-размита и отдалечавайте това, което виждате на нея на максимално разстояние от вас, а мотивиращият образ, точно обратното приближавайте го към себе си.
