Емоциите са специфичен вид психически процеси, с помощта на които реагираме на събитията, които ни се случват. Те се делят на положителни и отрицателни. Към положителните се отнасят радост, удовлетворение, възторг, към отрицателните – гняв, обида, раздразнителност.
Голямо количество стресови фактори карат човек да изпитва не само негативни емоции, но и да ги прехвърля на околните – членове на семейството, подчинени и колеги. Това оказва негативно въздействие на отношенията с хората.
Ролята на отрицателните емоции в живота ни
Всеки човек би искал да изпитва само позитивни емоции. Но моментите, когато изпитваме негативни емоции, са значително повече.
Но и те могат да изиграят положителна роля в развитието им. Реалните страхове и тревоги помагат на човек да се предпази от опасност.
Отрицателните емоции са по-информативни от положителните, тъй като сигнализират околните за определено събитие в живота на човек. Те често помагат за развитие и за движение напред.
Всяка отрицателна емоция – това е реакция към проблема и сигнал към необходимостта от неговото решение.
Така, страхът сигнализира за необходимостта да се избяга от мястото на опасност, а гневът и обидата – за прекратяване на общуването с човек, извършил недостойна постъпка.
Основен проблем на негативните емоции се състои в това, че много хора не умеят да работят с тях.
Това е основна причина за немотивирана агресия, оскърбления по адрес на околните и стремежът да прехвърлим стреса в собствения си живот на тях.
Неумението да се работи правилно с емоциите води до сериозни психологически проблеми. Околните трудно се сдържат, затова често реагират неправилно на оскърбленията и на грубостта на другите хора.
Отрицателните емоции са резултат от стрес
Гняв, агресия, оскърбления са признак на слабост, а не на сила. Малкото дете е беззащитно пред агресивното поведение на възрастния, затова крещенето го кара да изпитва страх и да мисли, че е недостойно за доброто отношение на родителите.
Възрастните пък трудно се противопоставят на агресията на началника, тъй като ответната реакция може да им струва кариерата. И родителят, крещящ на детето, и началникът, крещящ на подчинения, се стреми да демонстрира своя авторитет.
Крещенето и агресията не са признаци на сила и не могат да накарат детето да се държи по-добре или да се учи, а подчиненият – да работи по-продуктивно.
В някои случаи хората избухват пред близките не защото ги ненавиждат. Причината за агресия и гняв може да бъде стрес, свързан с неблагоприятна ситуация в работата или необходимост да решават натрупали се проблеми.
Непознат човек, нагрубил по време на пътуване в обществения транспорт, може да е в състояние на стрес дълго време и да не умее правилно да реагира на собствените чувства.
Правилно да реагират на негативното не умеят всички. По-разпространени реакции са страх и ответна грубост. И макар много да се опитват от детството да учат да реагират на грубостта спокойно, в критична ситуация остроумието отстъпва място на раздразнението или на агресията.
Не са малко хората склонни да възприемат агресивното отношение и оскърбление и не умеят да отделят личността на агресора от неговите емоционални проявления.
Каква е правилната реакция на чуждите негативни емоции
Мъдрост и чувство на такт – тези положителни емоции, които така и недостигат на много от нас при разрешаване на конфликтни ситуации. Ако човек, проявяващ грубост, е с по-висок социален статус, то ответната агресия може да доведе до неблагоприятни последствия.
Затова много служители при проявена агресия от страна на началника просто се стресират. При ниска самооценка човек често е склонен да приема оскърбленията твърде лично.
Запазването на самообладание в конфликтна ситуация позволява да се признае правото на другия човек да изразява емоции и да не допуска нарушения на личностни граници.
Умението за правилен релакс, вслушването в себе си и мисълта за последствията спомага за подобряване на отношенията с околните и за разрешаване на множество вътрешни конфликти.
Най-важното в живота е съхранение на психическото здраве, независимо от околната обстановка.
