Всяка майка, която възпитава детето си, оказва влияние на формирането на неговия характер.
Всичко, което говори или прави, как създава връзки с околните, влияе на детското поведение и навици.
Ако жената се замисля над това какъв пример показва на децата, кога ругае себе си или не се цени, позволява на околните да я манипулират, то се появява възможност да поработи над своите комплекси и да предпази детето от подобни навици.
1. Навикът на майката да обвинява себе си
Жената може да започне да се обвинява, че не е приготвила вечеря, не е наглеждала детето и то се е ударило, не е могла да окаже на приятелка емоционална подкрепа и т.н.
В резултат на вечното недоволство от себе си може да се появи чувство за вина, което отнема силите ѝ.
Майката свиква да мисли, че не е като всички или е по-лоша от другите, нещо не е както трябва с нея, не се старае достатъчно, нещастна е.
Всяко дете подсъзнателно усеща какво се случва с неговата майка – нейните чувства, усещания, вътрешни процеси.
Наблюдавайки как ежедневно как се обвинява, осъжда себе си за това, което се случва с нея, децата губят усещане за безопасност и спокойствие. Освен това, майката, която мисли за това, че не е достатъчно добра, губи контакт с детето.
И тогава то възстановява общуването, става същото като мама – тревожно, съмняващо се, с ниска самооценка, готово да носи отговорност дори за това, което не го касае.
За справяне с патологичното чувство за вина, майката следва добре да познава себе си, да се научи да различава своята отговорност от чуждата.
2. Когато майката не се грижи за себе си
Понякога жената се раздава изцяло в домакинството, за мъжа, за децата, за родителите и напълно забравя за себе си.
Своите желания за потребности тя удовлетворява последно, а понякога и съвсем не ги слуша.
Така тя може да престане да се грижи за външността и красотата, а свиква да търпи болката и влошеното здравословно състояние.
Майката може да повтаря, че няма нужда от нищо, освен от щастието и успеха на близките си.
Наблюдавайки подобна самоотверженост, детето може да повярва в това, че майката наистина не се нуждае от нищо и расте с егоистични наклонности или взема пример от нейното поведение.
3. Съмненията на жената и детето
Съмнявайки се, че е трудно да се направи избор, да разбере какво всъщност иска.
Ако майката разбира, че съмненията я съпровождат през целия ѝ живот, то следва да се замисли, дали се доверява на своите чувства и на заобикалящия я свят.
Ако това доверие го няма, то тя постоянно ще се съмнява в своите желания и действия, като се страхува да не направи грешка.
Подобно поведение майката несъзнателно изпраща на детето, да се доверява на себе си и на другите може да бъде опасно, ненадеждно и много по-добре е да провери 100 пъти или изобщо да не се откаже от вземане на решения.
На децата с такова жизнено послание може да им бъде трудно, тъй като пораствайки, те все по-често попадат в ситуации, в които следва да проявят самостоятелност.
Ако не умеят да направят това, то ще се намери някой, който да поиска да го направи вместо тях.
