Преживява се като драма, друг път като трагедия. Периодът, когато става ясно, че така както е било преди, вече не може да бъде. Изглежда, сякаш животът е свършил, а болката и чувството за загуба е това, което остава.
Как кризата може да се превърне в сериозен стимул за развитие
И е невъзможно да повярваме, че бъркаме в това. През отминалата вече пролет животът на 32-годишната Марина буквално рухва, успешната до неотдавна собственичка на малка туристическа агенция.
С нейния партньор им се налага да прекратят дейност и да отложат за неопределен период сватбата и всичко, което е било разчетено за години напред – ипотека, деца. В отчаянието си тя губи ориентири и просто не знае как да се измъкне от кризата.
Криза – това е дума, която слушаме често, особено сега, в ситуация на спад на световната икономика. Появява се и в друг контекст, например, във връзка с любимия /криза на връзката/ или с децата /на възрастта/. Случват се професионални кризи, кризи на идентичността и други.
Но каквито и да сфери да са засегнати, става въпрос за обрат, преломен момент, когато губим способност да живеем и да разбираме света по стария начин.
Екстремен опит
Кризата – това винаги е прелом в развитието на личността, който възниква в отговор на изключително сложни обстоятелства, смърт, развод, брак, раждане на дете, но нивото на тази сложност е строго субективна.
Всички са с различна степен на устойчивост. Промените, които един възприема като лека турбулентност, друг усеща като пределен опит на преживяването на среща със смъртта, с любов, с Бог.
Това е състояние на разделение на живота на ПРЕДИ и СЛЕД, когато се рушат предишните начини за разбиране на света.
Това изпитание причинява страдания. Но именно в тези обстоятелства можем да преразгледаме установения ни светоглед, отношенията с другите хора и да станем по-мъдри.
Разбира се, при условие, че изживяваме това време осмислено.
Точка на израстване
Кризите ни принуждават да станем други, съгласно известната фраза на Фридрих Ницше: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Тревожност, фобии, загуба на контрол, нервно изтощение – на много от нас са познати тези признаци на дистрес, верен спътник на всяко сътресение.
Тежките преломни събития носят със себе си и възможност за позитивни изменения.
Този феномен получава название на посттравматично личностно израстване. Специалистите го изследват повече от половин век, но самият термин е въведен в началото на 90-те години от психолозите Ричард Тедески и Лоуренс Къйлоун.
Работейки с участници в бойните действия, те установяват, че травматичният опит подобно на земетресение, преобръща техните представи за света, убеждения и структура на идентичността.
Познавателните процеси след травма могат да се сравнят с изграждането на нов град от руините.
Когато преживяваме травма, сме принудени да създаваме нова реалност. Много бавно отново строим и самите себе си – намираме нови възможности, чувстваме близост с другите хора и голяма благодарност към тях.
Осъзнаваме ценността на живота като цяло и нейната духовна страна особено.
Кризата ни поставя задача да се научим да говорим със собствения живот, да четем нейния език. Останали сте без работа, и няма с какво да платите таксата в престижното заведение на дъщерята.
Това означава, че установения ред изисква преразглеждане.
Да променим или да запазим
Месеците, прекарани в условията на ограничения, установяват полярни стратегии на поведение – докато едни демонстрирали в мрежата своите интелектуални и кулинарни ограничения, призовавали приятели да посещават уебинари и други разнообразни навици, други се опитали да съберат себе си по части и на призиви за личностно развитие реагирали с голямо развитие с голямо раздразнение.
Получава се така, че далеч не всички са способни да намерят мотивация за движение напред? Не трябва да се бърка развитието с поглъщането на нова информация, с количеството прочетени книги, уроци по йога или чужд език.
Развитието – това е промяна в посока на качествено усложнение, това е доста болезнен процес. Понякога, за да се развием, трябва да се разрушим. И едва след това да градим себе си отново.
Да се разделим с миналото, да променяме обичайния си способ за разсъждение е невероятно трудно.
