Използва ги да ви излъже за ваше добро или по-скоро обратното.
Понякога реалността е твърде сурова, за да бъде възприемана обективно. Всъщност никой не е способен на това – психиката на всеки човек в по-голяма или по-малка степен изкривява действителността.
Това е защитна реакция към околния свят, пример за това са половите стереотипи и убеждения, които улесняват общуването ни с другите хора.
Защитните механизми на психиката ни помагат да живеем в хармония с обществото и със себе си.
Когато подобни защити станат твърде много, те ни пречат да си създаваме връзки, водят до психологически проблеми и дори до заболявания.
Проекция, интроекти, дефлексия – какво означават тези думи
Проекция: „Знам, че ще ми се ядосаш”
Механизмът на проекцията ни позволява да свалим от себе си отговорността за това, което се случва в живота ни и в отношенията с хората около нас.
При проекция човек си приписва чувствата, чертите и очакванията на други хора. Например, искрено вярва, че източник на агресията или на обидата са околните, макар и самият той да изпитва тези чувства.
Когато психиката се защитава с проекции, хората вместо местоимението АЗ започват да използват ТИ, ВИ, ТЕ.
„Те си мислят, че разказът ми е скучен” – тревожи се човек, преди да излезе да говори пред публика. Всъщност той прави проекция на своите мисли и сам смята себе си за скучен докладчик.
Как да се избавим от проекциите, които ни пречат да живеем нормално? Да говорим само за себе си и да питаме околните какво мислят и чувстват.
Например, ако искате да кажете на партньора, че не ви обича, това е проекция. Бихме ли се държали така както той го прави, ако го бяхте разлюбили. Но каква ли е причината за охлаждането на отношенията?
Много по-лесно е да се обясни, че например, се чувствате самотна, и директно го попитайте защо се е отдръпнал или може би така изглежда.
Пълното изкореняване на проекцията е безсмислено, тъй като е в основата на емпатията. Когато приятел разказва за своята тъга или радост, благодарение на проекцията ще можете да си представите какво бихте чувствали, ако бяхте на неговото място.
Интроекция: „Знам, че така НЕ трябва”
Механизмът на интроспекцията е противоположен на проекцията. В този случай човек приема стереотипите от света и от другите хора – интроекти, като собствени мисли, без критика и осмисляне.
Значителна част от интроектите сме получили, разбира се, от родителите. Друга част от обкръжението – училище, приятели, медии.
Интроектите също могат да бъдат полезни – те помагат за адаптация в обществото, за усвояване на неговите правила и норми. Но твърде развитият механизъм на интроекция може да ни съсипе живота.
Човек с голям набор от интроекти сам не разбира какво за него е важно и ценно. Убеден е, че трябва да работи в офис, да става в 7 сутринта и да ляга в 23:00, да яде по 3 пъти дневно. И не подлага тези идеи на съмнение.А ако се замислим, ще се окаже, че желанията ни са за нещо съвсем различно.
Отказът от отегчаващите ни интроекти позволява да живеем собствен живот, да премахнем фоновото недоволство и вътрешния конфликт. А такъв неизбежно възниква при опити за действие по поръчка.
Сливане: „Не искаме”
Сливането е нормален защитен механизъм за бебето, което не се отделя от мама. За възрастните не е желателно да са постоянно в механизъм „сливане”.
Когато се сливаме с някого, си представяме себе си и другия – партньор, дете, родител или приятел, като едно цяло, и тогава всяка мисъл, отличаваща се от вашата, се оценява като предателство.
И вместо АЗ, често казвате НИЕ. Така буквално се разтваряме в другите, това е пътят към съзависими отношения.
Започваме все по-трудно да разбираме къде са нашите емоции и къде са чуждите, и така изгубваме себе си.
Отношенията, основани на сливане, едва ли ще са щастливи, а за да ги прекъснем, ще са необходими много усилия.
Най-добрият начин за излизане от сливането е да признаем, че другите хора се отличават от нас и имат право на собствени мисли и чувства.
