Какво е това завист? Смъртен грях или катализатор на личностно израстване? Какво може да е това завист и как да се държим, ако завиждаме на някого?
Как разрушителната завист да ни помогне в личностното израстване
Ето и един пример, който описва как се заражда завистта: Всеки ден очаквате да ви повишат.
Толкова много работа сте свършили, за да постигнете така очакваното повишение – изпълнявали сте всички препоръки на прекия началник и сте подобрили работата си във всяко едно отношение, оставали сте в офиса до късно, работели сте и през почивните дни.
Открива се вакантно място на ръководна длъжност - началник на отдела.
Убедени сте, че ще назначат именно вас. Но директорът обявява, че е решил да назначи на тази длъжност ваш млад колега, който изглежда като холивудска звезда.
Очарова всички с отношението си. Но е от скоро в компанията и не е работил толкова усърдно, колкото и вие. Заслужавате повишение, а не той.
Не само сте разочаровани, че не са ви назначили на ръководна длъжност, а изпитвате силна неприязън към младия колега, за който по-рано не сте и подозирали.
Възмутени сте от това, което е получил той. И започвате да разказвате на колегите неприятни неща за него в опит да му подлеете вода вече като директор отдела.
Откъде се появява завистта
Завистта е сложна социална емоция. Започва от осъзнаването, че някой има нещо ценно, което ние нямаме. Това осъзнаване се съпровожда с болезнено и неприятно чувство.
От еволюционна гледна точка ни снабдява с информация за социалното ни положение и стимулира към подобряване на това положение. Дори и някои животни изпитват първична завист към тези индивиди, които преуспяват.
Завистта има и тъмна страна. Вместо да се фокусираме върху постигане на желаното, размишляваме над това, което не ни достига, и се обиждаме на тези, които вече ги има.
Завистта е двойно по-вредна, защото ни кара да мислим не само лошо за себе си, но и да изпитваме недобри чувства към хората, които не са направили нищо лошо.
Вредна и полезна завист
Традиционно завистта се е оценявала от религиозни водачи, философи и психолози като зло, с което трябва да се борим, докато се избавим напълно от него. Но през последните години започна да се говори за нейната светла страна.
Мотивира ни да направим сериозни личностни промени. Тази полезна завист е в контраст с вредната, която ни стимулира да вредим на онзи, който ни е надминал в нещо.
Когато младият колега получава длъжността началник на отдела, за която сте мечтали, естествена реакция е да изпитаме завист към него. Но след това можем да се държим по различен начин.
Някои от нас биха се подали на вредната завист и биха започнали да мислят как да злепоставят младия колега, вече като началник на отдела.
Защо да не накараме завистта да работи за нас? Например, да вземем на въоръжение методи и прийоми, с помощта на които да постигнем целите си.
Може би трябва да не сме толкова сериозни и възприемем от по-успешния колега неговия жизнерадостен и дружелюбен маниер на общуване.
Обърнете внимание как той си поставя приоритети. Знае какви задачи може да изпълни бързо и кои изискват пълно отдаване.
Този подход му позволява, въпреки всичко, което му случва в работно време да остане в добро настроение.
Психолозите спорят за адекватността на разделението на завистта на вредна и полезна.
Разделението на завистта на 2 вида не само допринася за разрешаване на спора, а още повече обърква.
Те смятат, че техните колеги, които говорят за вредна и полезна завист, бъркат емоциите с поведението, което предизвиква емоцията.
Завистта е една – поведенческите реакции са различни
Завистта може да се управлява. Тази емоция ни дава важна информация за социалното ни положение. И само ние решаваме какво да правим с това знание.
Не можем да позволим на завистта да разруши самооценката ни и да навреди на благополучието на социалните ни отношения. Но сме способни да насочим завистта в позитивна насока и да я постигнем с помощта на личностни изменения.
