При разглеждане на различни сценарии експертите сравняват COVID-19 с испанския грип, който за няколко дни отне живота на 50 млн. души.

В първите години на Първата световна война на китайците съвсем не им е било до проблемите на останалата част на света, война на Германия ту била обявявана, ту впоследствие това решение било признавано за противоконституционно.

От Китай ли идва грипът, който заразява целия свят през 1918 г.

Когато съюзниците поискали помощ, Китай започва да снабдява Европа със строителни работници, които трябвало да правят окопи, да прокарват телеграфни линии, да строят барикади и железни пътища.

През 1918 г. в страната започва епидемия от зимни болести, днес бихме ги нарекли простуда, затова съвсем не е изненада, че болни от грип хора се озовавали сред частите на Китайския трудов корпус, който бил изпратен да участва в Първата световна война.

Равносметката е известна – от тила и артилерията за 4 години война загиват около 8,5 млн. войници, почти 13 млн. цивилни стават жертви на глад и убийства.

Броят на жертвите на испанския грип, изнесен от Китай от невъоръжените строителни работници, за 2 години пандемия достигна 50 млн.

През 2016 г. канадски историци реконструират обстоятелствата около световната пандемия. В различните държави имало разлики в картината, но по цял свят се проследяват 3 отчетливи вълни на пандемията, които се падат на пролетта на 1918 г., есента на 1918 г. и зимата на 1918-19 г.

Повечето жертви на испанския грип при втората вълна

Повечето жертви на пандемията са от втората вълна. Голяма част от китайците били пренасочвани към Европа през Канада – от пристанището те били качвани на влак за другия край на страната, откъдето били изпращани към Ню Йорк. Оттам с кораби към Шотландия и във Франция, където вземали реално участие в бойните действия.

Канадският премиер се опасявал, че китайските работници може и да се разбягат по пътя, за да не се случи това била осигурена охрана на вагоните от военни.

Така се случва и първият епидемичен взрив. Канадците преустановяват движението на китайски работници, но болестта вече се разпространявала, започнали да боледуват и охраняващи китайците войници.

Един от първите международни хъбове на болестта става британският пристанищен град Плимут – мястото, до което стигали китайските работници.

От това пристанище заедно със заразените матроси испанският грип започва да се разпространява в Европа, Африка, Нова Зеландия и САЩ.

За 4 месеца болестта се разпространява в половината от земното полукълбо и започва да убива.

Вълната затихва през януари 1919 г. – след като преболедуват повечето от хората на планетата. Чувствителните към вируса могат да се сравнят с гориво – когато голяма част от него е изгоряла, машината на епидемията спира или забавя ход.

Затова и третата вълна била като лека епидемия. През зимата на 1918 г. и през 1919 г. хората без имунитет към испански грип все още се заразявали, но вече били твърде малко, затова третата вълна била много по-слаба от втората.

Грип-1918 и коронавирус 2019

Американският център за изследване и политики в областта на инфекциозните заболявания /CIDRAP/ смята, че най-добрият модел за разбиране на пандемията от коронавирусна болест, е точно пандемичният грип, а не предходните епидемии от коронавирусни инфекции.

Коронавирусната болест COVID-19, свързана с новия коронавирус, не може да се сравнява с предшестващите вируси. Епидемията от атипична пневмония през 2003 г. затихва много бързо, през 2004 г. не се регистрира нито един нов случай. Близкоизточният респираторен синдром – MERS не предизвиква международна пандемия.

Според изследователите, сходството между предходните грипни пандемии и тези от коронавирусна болест е повече от явно по няколко критерия:

  • Възприемчивост на популацията – и коронавирусът SARS-CoV-2, и грипният вирус тип А, са абсолютно нови вирусни патогени, към които човечеството няма имунитет. Това означава, че всеки може да се разболее.
  • Начин на живот и способ на разпространение – двата вируса колонизират дихателните пътища и се разпространяват заедно с миниатюрни капчици слюнка
  • Предаване от безсимптомни – двата вируса могат да се разпространяват от хора, които не подозират, че са заразени.
  • Епидемичен потенциал – практиката показва, че двата вируса могат да заразят множество хора и бързо да се разпространят по цял свят.

Има обаче и разлики. COVID-19 е по-заразен от грип – индексът на репродукция на коронавирусната инфекция е по-висок. По-дълъг е инкубационният период – 5 дни срещу 2, и по-голяма процент безсимптомни – до 25% срещу 16% при грип.

Най-голямата заразност най-вероятно се пада на безсимптомния стадий – за разлика от грипа, за който този момент настъпва в първите 2 дни след появата на симптомите.

Затова ако коефициентът на заразност на грипа е в границите на 1,4-1,6, то при коронавируса според различни оценки, може да достига от 2,6 до 5,7.

Така че пандемията от испански грип 1918-20 г. може да се сравни с COVID-19, като сравнението е „в полза” на коронавирусната болест.

Ако се отчете, че в пика на испанския грип един болен е заразявал двама, то хипотетичното цунами на COVID-19 може да е приблизително 2,5-3 пъти по-опасно.

Ще има ли втора вълна

Епидемията от всяко инфекциозно заболяване спира, когато ефективното репродуктивно чусло Re спадне под 1. Това се случва в момента, в който броят на уязвимите на вируса хора се понижи, така болните не могат да заразяват никого.

За да се пресметне колко хора трябва да станат неуязвими, за да спре пандемията, трябва да се отчете делът на чувствителните към инфекции хора /s/.

За да спре епидемията sR0 < 1. И ако R0 на коронавирусната инфекция е 2,6-5,7, то за да стане Re в конкретния случай по-малко от единица, делът на чувствителните към инфекцията хора трябва да спадне под 40%.

За да се постигне това, е необходимо следното:

  • Ако преболедува 60-80% от населението;
  • Ако тези 60-80% от хората се ваксинират;
  • Ако всички заразни бъдат изолирани от уязвими и да се контролират техните контакти.

В тази ситуация пандемията спира и втора вълна няма да има. Истината е, че това ще сработи само в случай, ако имунитетът на преболедувалите или на ваксинираните е устойчив. В противен случай след известно време хората отново ще започнат да се разболяват.

Изследователите засега не знаят колко устойчив ще е имунитетът срещу COVID-19.

Трябва да се има предвид, че имунитетът срещу коронавирусни инфекции не е особено траен, така че рискът от повторно заразяване с други щамове на коронавируса не трябва да се изключва от изчисленията.

Както и във времената на испанския грип, човечеството няма ваксина за защита от коронавирусна болест. Много са компаниите, които работят в тази насока, и съвсем скоро може би ще се появи ефективен препарат.