Според шотландски учени работата, свързана с постоянно търсене на оптимални решения, позволява до дълбока старост човек да запази познавателните способности на необходимото ниво и да не допуска развитие на слабоумие.
В неотдавнашно свое изследване изследователите определили какви именно професии могат да се считат за максимално, развиващи мозъка и за способстващи поддържането на високо ниво на умствените способности.
В университета на Единбург, Шотландия, изследвали повече от 1000 души над 70-годишна възраст. Доброволците преминали и няколко теста, чиято цел била установяването на състоянието на когнитивните способности, скоростта за обработване на информацията и възможностите на тяхната памет.
Получените данни били анализирани с отчитане на информацията за това в каква сфера са се трудили участниците в проучването и към какъв вид дейност се отнасяла тяхната професия.
Учените разделили професиите на такива, които съответстват на високо ниво на сложност и на такива, които не достигат до това ниво. Така към първия тип изследователите отнесли специалностите, свързани с постоянен синтез на данни, с ръководство на работни процеси, с водене на преговори.
В тази сфера, според шотландските учени, се трудят хирурзите, преподавателите, ръководителите, които са наемни работници, инженерите- строители, музикантите, дизайнерите, мениджърите.
При участниците в изследването, работата на които влизала в този списък, нивото на умствените способности на 70-годишна възраст съответствал на показателя, който те са имали още през пубертета, което се потвърждава и от запазеният от тогава коефициент на интелигентност.
Учените смятат, че именно работата е причината на тази възраст участниците в изследването да запазят толкова висок коефициента си на интелигентност. При това няколко години след излизането им в пенсия когнитивните способности на тези хора не се влошават.
Но точни доказателства, че това се дължи именно на избраната професия засега няма. Възможно е именно високото ниво на умствени способности да кара тези хора да избират професии с подобно ниво на сложност.
В тази връзка следва да се отбележи, че учените вече от доста дълго време наблюдават тенденцията за подобряване на здравословното състояние при хората, когато те излязат в пенсия или по-скоро обратното – отслабване и влошаване на общото състояние на организма.
Всичко е много по-просто, отколкото вероятно изглежда. Отправяйки се на заслужен отдих, пенсионерите стават по-малко инициативни в обществения живот, а тяхната физическа активност значително се понижава.
За да анализират тази ситуация, изследователите проучили данните за физическото и психическото здраве на британци на възраст от 50 до 69 години, а след това съпоставили получената информация с тази, с която се сдобили се 3-годишно прекъсване.
Впоследствие било направено сравнение с данните на хора, които макар и излезли в пенсия, продължавали да работят.
Британските учени установили, че пенсионерите на една и съща възраст оценяват себе си по различен начин.
Тези, които били излезли в пенсия, били по-малко склонни да дават на своето здраве характеристика „много добро“ или „отлично“, в сравнение с хората, които все още се намирали „в строя“. Освен това, пенсионерите, които не работели по-често страдали от депресия и приемали повече медикаменти.
Целите на даденото наблюдение са търсене на варианти, които биха позволили понижаване на вероятността от проблеми със здравето сред хората в напреднала възраст.
Макар че изследването е до голяма степен социологическо проучване и от научна гледна точка едва ли може да се говори за неговото високо качество, получените резултати дават материал за размишление.
