В края на март 1845 г. е роден ученият, за който си спомняме всеки път, когато влезем в болница – Вилхелм Конрад Рентген. През 1895 г. той открива Х-лъчите, по-късно получили неговото име и донесли му слава, а за лекарите – това е нов метод за диагностика.
На откритието на Рентген се радваме вече над 120 години, и възможностите на метода и до днес устройват съвременната медицина. Но все пак рентгенографията има своите ограничения.
Какво може и НЕ да види рентгена
Принципи на работа на метода рентгенография
Рентген открива Х-лъчи, които могат да преминават през непрозрачни обекти. По-късно се установява, Х-лъчите са с електромагнитно излъчване, което е на средата между ултравиолетовите и гама лъчите.
Ясна граница между рентгеновите и другите видове лъчения не може да се прокара. Дължината на вълната на лъчите на Рентген варира в пределите от 10 нанометра до 0,001 нанометър.
Фотоните на рентгеновите лъчи са с енергия от 100 електронволта до 1 мегаелектронволта. Преминавайки през обектите или се поглъщат или се разсейват, а излъчването като цяло отслабва.
Степента на поглъщане на рентгенови лъчи зависи от плътността на обектите – колкото по-голям е атомният номер на веществото, толкова по-малко лъчи преминават през него.
Така например, костната тъкан, която съдържа калций с голям атомен номер, поглъща рентгеновите лъчи, и рентгеновата плака в тези участъци остава прозрачна.
Меките тъкани, които съдържат 70% вода, на практика не задържат рентгенови лъчи, затова на изображението на това място има сиви и тъмносиви петна.
Самите тъмни тъкани на рентгеновите снимки са здрави бели дробове, изпълнени с въздух. А ако в тях започнат да се образуват плътни съединителни тъкани – това ще се види на рентгенограмата.
Металите не пропускат рентгенови лъчи, затова обикновено ни молят да си свалим всичко метално от себе си преди рентгенография.
Има начин прозрачните тъкани да станат по-плътни – за тази цел съществува контрастно вещество. Т.нар. рентгенопозитивни препарати имат в своя състав химически елементи с големи атомни номера – йод, барий, по-точно бариев сулфат.
Ако този препарат попадне в необходимия орган или в система, то се виждат всички подробности.
Зъболекарите често използват рентгеноконстрастни пломбиращи материали – това позволява успешно да се контролира поставянето на пломби.
Какво виждат лъчите на Рентген – травми, възпаления, тумори
От описаните по-горе признаци, могат да се разграничат следните патологични състояния, които се виждат на рентгенова снимка:
- Костни фрактури;
- Участъци на възпаление;
- Заболявания на ставите;
- Възможни тумори или други образувания, които не трябва да са на това място.
При анализ на рентгенови снимки често може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса „Какво именно означава това или онова затъмнение?”
Затъмненията в меките тъкани се образуват, тъй като въздух престава да циркулира в тези участъци, така се натрупва течност, повишава се плътността на тъканите.
Причината за това могат да са множество – туморни образувания, области на възпаления, туберкулозни огнища, изпадане на белия дроб на това място, течност в областта на плеврата – покриваща белите дробове обвивка.
Накрая, затъмненията на фона на белите дробове изобщо могат да изглеждат костни образувания на прешлените и на ребрата, увеличени лимфни възли или дори разширяване на хранопровода.
При рентгенография на ставите в различни проекции се виждат костните структури и техните съчленения, а това означава и патологии.
Затова и рентген се използва не само за диагностика на фрактури, но и също и за откриване:
- Остеоартроза, която се вижда във вид на свиване на ставния отвор и образуване на остефити, т.нар. шипове.
- Атрит, при който възниква възпаление и разширяване на отвора на ставата, често за диагностика се използва контрастно вещество за анализ на състояние на кръвоносните съдове.
Какво НЕ може да се види на рентгенова снимка
Малък тумор, огнище на инфекция е възможно да са разположени в гръдния кош, който не пропуска рентгеновите лъчи, или зад други костни структури и така болестта може да остане неразкрита. Освен това съществува и рентгенонегативен период на болестта, при който вече са засегнати меките тъкани, но не и костите и съответно не се вижда на рентгена.
