Навиците, които си изграждаме както могат да помагат, така и да вредят. Едни от тях са насочени към личностни промени, други представляват опит да се наложим над околните.
Например, много жени желаят да отслабнат, около 75% от хората възнамеряват да променят нещо в своята външност или в характера. Откъде е тази огромна потребност за промяна?
Какви са причините постоянно да недоволстваме от себе си
Много от проблемите са свързани с нашите убеждения, възприети от семейството. Други се формират въз основа на личен опит.
Влияем се от филми, блогове и списания, прочетени книги и разговори, които се водим с други хора. Всички те оказват влияние на светогледа.
В стремежа си за личностни промени издигаме стени около себе си, които в определен момент трудно се преодоляват.
Трудно може да бъде убеден човек, че не трябва да се променя , той е добър такъв, какъвто е и близките хора го приемат безусловно.
Все пак обаче се стремим към позитивна промяна, но невинаги това е полезно за психиката, възможно е този стремеж да е с неблагоприятно влияние и върху поведението
Същото се случва и в живота, ако се опитваме да постигаме цели, но не се получава. Тогава сами си задаваме критичен тон, недоволни сме от собственото си поведение, мислене, постъпки.
Навикът за самонедоволство и психика
Защо човек е склонен да обвинява себе си? Убеждението „Не съм достатъчно добър” – идва от детството, когато родителите поучават, критикуват, налагат се над детето. Ако децата не чуват добри думи, похвали и подкрепа, то свикват да мислят, че с тях не всичко е наред.
Възрастният човек, възпитан в такива условия, се отличава по това, че често се сравнява с другите. Струва му се нищо не му е наред – мързелив е, неспособен, несъобразителен, не печели добре, изглежда смешно и глупаво.
Как реагира психиката на подобна самокритика
С отношението към собствената си личност можем да подкрепим себе си. Когато хвалим себе си за постиженията, грижим се за себе си, тогава знаем, че винаги можем да разчитаме на вътрешните си ресурси.
Навикът да мислим негативно има противоположно действие – предизвиква разочарование, тъга, раздразнение, желание да станем друг човек или поне максимално да приличаме на него.
Какво да правим
Да се освободим от родителското „Трябва”, за да кажем на себе си, че не сме длъжни да следваме идеалите, наложени от обществото и да бъдем такива, че да се харесваме на всички.
Отношение към себе си и към околните
Човек, който силно критикува себе си, постоянно си намира поводи да недоволства от своето представяне. Той е подозрителен и смята, че близките и познатите осъждат неговите навици, постъпки, характер.
Това води до усилване на контрола над всяко действие или дума, но вътрешният вечно недоволен критик не е толкова лесно да бъде принуден да мълчи. Според него все нещо не е наред или по-скоро никога нищо не е както трябва.
Какво е решението
Да престанем да се сравняваме с другите, да възприемем убеждението, че всички хора са различни. Също е полезно да се вслушаме в себе си, за да разберем – какво искаме в моментите, когато гласът на вътрешния критик е в своя апогей.
Най-вероятно по-този начин се проявяват неудовлетворените желания и потребности, човек започва да играе една от ролите – жертва или нападател.
Упражнения за здрава психика
Психиката на децата е много чувствителна към негативните оценки на родителите, към тяхното критикуващо и обвиняващо отношение.
Може ли човек в зряла възраст да престане да обвинява себе си така както са правили неговите родители и да стане доволен от себе си.
Възможно е стига да започне да работи над своята личност. За тази цел са подходящи някои техники. Например, да напишем писмо на самите себе си.
Можем да го направим, когато изискванията към собствената ни личност са твърде високи, появило се чувство за вина или просто по-дълъг период на лошо настроение.
