Повечето хора мислят, че „нормалната температура“ на тялото трябва да бъде 36.6 градуса по Целзий.

В последно време все повече жени се поддават на внезапния импулс да измерят телесната си температура и когато установят, че тя е например 37.1 градуса по Целзий, те започват този процес в маниакален навик, подтикващ ги да търсят някакво развиващо се заболяване у себе си.

Още през 1992 г. се провежда детайлно изследване на телесната температура на здрави мъже и жени на възраст от 18 до 40 години. Температурният диапазон варирал от 35.6 °C до 38.5 °C, със средна стойност от 36.8 °C +/- 0.4 °C. Най-ниска температура била температурата на тялото в 6 часа сутринта, а най-висока в между 16 и 18 часа.

Нормалната „денонощна вариация“ е около 0.5 °C. Въпреки това при някои хора възстановяващи се заболявания, когато телесната им температура по-висока , тези „колебания“ е възможно да бъдат по-големи от 1 °C.

Освен това при най-фебрилните заболявания, тоест свързани с голямо покачване на телесната температура, денонощното колебание се запазва, но то е на много по-високо ниво.

Температурата на човешкото тяло се регулира от специален терморегулиращ център, разположен в главния мозък. Функцията на този център е подобно на действието на термостата, който регулира, да кажем, бойлера у дома.

Постоянно стабилната телесна температура се поддържа за сметка на това, че терморегулиращият център изравнява излишната топлина, която се освобождава от метаболитната активност на мускулите и черния дроб чрез топлоотдаване през кожата и белите дробове.

При някои заболявания позицията на „термостата“ в главния мозък се измества по-нагоре от 37 °C до фебрилни нива, например, до 39 °C.

Това е като да настроите термостата на бойлера на по-високо ниво с цел да се повиши температурата на водата в него: организмът чрез изменение на своите „настройки“ преминава към режим на самоограничаване на налична инфекция, в повечето случаи вирусна. С елиминирането на опасността „термостатът“ се пренастройва към изходното си, обичайно ниво.

На терморегулационният център оказват влияние множество фактори. Например телесната температура се повишава по време на хранене и известно време след това.

Факторите, които оказват влияние на температурата на тялото на жените са много повече, отколкото на мъжете, поради менструалния цикъл на нежния пол, свързан с периодичен синтез и освобождаване на хормони.

През първата половина на месечния цикъл /преди овулацията/ базовата температура на женското тяло е по-ниска, но от момента на овулацията се повишава с 0.6 °C и остава повишена до започването на менструалното кървене.

Бременността, поради промяна на хормоналния фон, също изменя обичайната индивидуална телесна температура.

На температурните показатели влияят и различните начини за измерване на температурата на тялото.

1. Орален – сондата на термометъра се поставя под език в пространството, което се нарича сублингвален или подезичен джоб. Именно в тази зона най-близо преминава сублингвалната артерия.

2. В зоната на подмишниците;

3. Ректално – измерването се извършва в правото черво;

4. Еднократни лепенки за измерване на температура – залепват се на челото в областта на проекцията на темпоралната артерия.

Тяхното предимство е във възможността за постоянното наблюдение на телесната температура за определен период от време. А това е особено важно за малките деца, които често се разболяват от широк спектър вирусни инфекции.

5. Тимпанен или ушен метод за измерване – използва се специален термометър, при който измерването на телесната температура се осъществява във външното ухо.

Температурата измерена ректално обикновено е с 0.6 °C по-висока в сравнение с тази в устата и подмишниците. Най-точни данни се получават от ушния или тимпанен термометър.

Нормалната температура за всеки човек е индивидуална стойност, както и размерът на денонощните ѝ колебания. Следователно измерване трябва да се извършва при всяко посещение на лекар и показателят индивидуална телесна температура трябва да се определи в ранна детска възраст.

За треска, повишена телесна температура над денонощния диапазон, се смята повишаване на температурата на тялото над 37.2 градуса сутрин и 37.7 градуса вечер, при условие, че измерването е осъществено в устата 2 часа след хранене.