Идеята за природата на морфина има своята чисто медицинска и поетична страна. От Lechenie.bg обаче днес ще говорим за неговия чисто медицински аспект, фокусирайки се върху неговото приложение и склонност да пристрастява до пагубен край.

За морфина се говори от момента, в който той започва да се произвежда широко, с чисто и просто, медицински цели, достигайки до онзи миг, в който автори от всеобхватната световна литература започват да го използват като основна причина за трагичния завършек на своите герои. Морфинът може да бъде както желаното медицинско решение за потушаването на нечовешките болки, така и посоката, която води към едно човешко падение.

През 1803–1804 г. германският аптекарски помощник Фридрих Вилхелм Адам Сертюрнер успява да изолира от опиума кристално вещество, което нарича morphium, по името на Морфей — древногръцкия бог на съновиденията. Това е първото изолирано чисто активно вещество от опиума и един от фундаменталните моменти в историята на фармакологията.

Морфинът винаги е бил интересен за разглеждане и ето защо ние също няма да пропуснем да говорим за него от научната си гледна точка. Във времената, в които в ежедневието навлизат все повече възможности за пристрастяване, с различна степен на интензивност, морфинът винаги заема една класическа и водеща позиция за едно от най-често използваните медицински синтетични вещества, които се  също така се приемат и за наркотици.

Същността на морфина от гледна точка на химията

Морфинът е мощно опиоидно лекарство, което се използва за облекчаване на силната болка на пациентите в различни здравословни състояния. Toва вещество е естествено по своя произход и принадлежи към групата на алкалоидите.

То се съдържа в млечния сок на опиумния мак Papaver somniferum и е основният аналгетично активен алкалоид в опиума, представляващ един от най-важните естествени източници на лекарствено обезболяване.

От мака до морфина

Нека разгърнем повече неща относно неговия произход- той произлиза от едно полско растение, познато на всички от хилядолетия, като Опиумен мак. Растението е красиво и на пръв поглед, напълно невинно: Стройно, високо стъбло, големи цветове и характерна кръгла семенна кутийка.

Но в тази кутийка се намира веществото, което превръща мака в едно от най-значимите растения в историята на медицината и опиатите. И тук има една важна подробност: Морфинът не се намира в семената на мака в значими количества.

Той се синтезира и натрупва основно в млечния сок, наричан латекс, който се съдържа в тъканите на незрялата семенна кутийка и е изходният материал за опиума. Когато древен лекар използва опиум, той не контролира приема на морфин по начина, по който съвременният лекар контролира дозата на морфинова таблетка или инжекция.

Количеството на активните вещества на опиума може да варира, а това зависи от сорта на растението, условията на отглеждане, зрелостта, обработката, съхранението и начина на приготвяне.

Опиумът се използва като растителен продукт до началото на XIX век, докато учените не започват да си задават въпроса: „Кое е веществото, което предизвиква това действие?“. Точно тук и точно навреме се появява фигурата на Фридрих Сертюрнер.

Фридрих Сертюнер и откриването на морфина

Около 1804 г. Фридрих Сертюрнер, немски аптекар, успява да изолира от опиума вещество, което има различни свойства от останалите компоненти. Сертюрнер е роден през 1783 г. в Нойхаус, Падерборн, и работи като аптекарски помощник.

Той няма академичната позиция на прочут професор по химия и не разполага с модерна лаборатория в днешния смисъл. Но това, което е важно, е, че той навлиза любопитно в природата на опиатите и как, и защо действат те.

Той вярва, че някъде, в сложната смес на опиума, се крие едно конкретно вещество, което задвижва целия механизъм на действие. Сертюрнер установява, че получената изолирана субстанция може да предизвиква характерните черти на опиума.

Първоначално го нарича “morphium”, a по-късно го прекръства на “morphine”. Името идва от Морфей- митологичната фигура, която се свързва със сънищата, защото е син на Хипнос- богът на съня.

Това, което Сертюрнер вижда в новото вещество не просто химикал, а субстанция, която може да потиска съзнанието и да предизвиква съноподобно състояние. Той публикува ранните си наблюдения през 1805 г., но те не предизвикват незабавна научна революция.

По-късно продължава изследванията си и през 1817 г. публикува по-подробно описание на веществото и неговото действие.

Действието на морфина

Човешкото тяло има собствена опиоидна система. Тя включва специални белтъци, наречени опиоидни рецептори, разположени върху нервните клетки.

Съществуват няколко основни типа:

  • μ (mu);
  • К (kappa);
  • δ (delta).

За действието на морфина най-важен е μ-опиоидният рецептор (MOR). Тези рецептори не са създадени специално за морфина. Организмът има свои собствени вещества- ендогенни опиоиди, като ендорфините, които естествено взаимодействат с тях.

μ-опиоидният рецептор принадлежи към групата на G-протеин-свързаните рецептори. Когато морфинът се свърже с него, се задейства вътреклетъчна сигнална система, която в крайна сметка намалява възбудимостта и предаването на сигнали между определени нервни клетки.

Един от резултатите е намаляване на освобождаването на невротрансмитери, участващи в предаването на болковата информация, като например глутамат и субстанция P. Неговото действие не се ограничава само в мозъка- морфинът действа върху цялата периферна нервна система, намалявайки напрежението и шока от физическата болка.

Ефектите на морфина

Най-важният ефект на морфина е аналгезията, което означава намаляване на усещането за болка. Той не премахва причината за болката и не „изключва“ нервната система напълно.

Вместо това намалява предаването и обработването на болковите сигнали и променя емоционалната реакция към тях. Това е нужно при тежки травми, следоперативни болки, силна онкологична болка или палиативни грижи.

При някои хора се появява усещане за топлина, комфорт и психическо спокойствие. Това е особено значимо при човек, който изпитва силна болка, защото лекарството едновременно намалява физическото страдание и прави самото преживяване на болката по-малко тревожно.

При други, това вещество може да причини еуфория, която обаче не е задължителна. При човек, който приема морфин по медицински показания, особено при наличие на силна болка, доминиращият ефект може да бъде просто облекчаване на болката със сънливост.

Защо морфинът може да бъде пристрастяващ

Когато се използва немедицински, причината обикновено не е просто „за да не боли“. Морфинът въздейства върху мозъчната система, свързана с болката, удоволствието и емоционалното преживяване.

Проблемът започва, когато мозъкът започне да свързва морфина с облекчение и награда. При интензивна употреба, нервната система постепенно започва да се адаптира (поява на толеранс) и ефектите, които до този момент са били налице, започват да отслабват.

Паралелно с това може да се развие физическа зависимост. Ако човекът внезапно спре, организмът вече не е в същото състояние, към което се е адаптирал, и се появяват абстинентни симптоми.

Рискът зависи от индивидуалната толерантност, здравословното състояние, начина на приложение и взаимодействията с други вещества. Особено опасна е комбинацията с други депресанти на централната нервна система, защото може да засили потискането на дишането.

Така морфинът може постепенно да промени ролята си. В началото човек го приема, за да получи определен ефект.

По-късно може да го приема, за да избегне неприятното състояние, което настъпва без него. И именно в това се крие парадоксът на морфина: Едно и също вещество може да бъде лекарство, когато се използва за контролиране на силна болка, и наркотик, когато психоактивният му ефект се търси извън медицинска необходимост.