Белите дробове са жизненоважни органи, чиято основна функция е да осигуряват обмена на кислород и въглероден диоксид между организма и околната среда. За да могат да се разширяват и свиват свободно по време на дишането, те са обвити от тънка серозна мембрана, наречена плевра.
Между двата листа на плеврата нормално се намира малко количество течност, която намалява триенето при движенията на белите дробове. Когато, поради различни заболявания, количеството на тази течност се увеличи, се развива състояние, известно като плеврален излив.
Плевралният излив не е самостоятелно заболяване, а клинична проява на различни патологични процеси, засягащи белите дробове, сърцето, бъбреците, черния дроб или други органи. Натрупването на течност в плевралната кухина може да затрудни нормалното разширяване на белия дроб и да доведе до дихателни нарушения с различна тежест.
В зависимост от причината и количеството течност симптомите могат да варират от лека отпадналост и задух до тежка дихателна недостатъчност. За да разберете повече за същността на това усложнение, причините и симптомите, можете да прочетете следващите редове, наситени с нужната информация.
Разбира се, това усложнение си има лечение, а отговорът е отново тук. Останете с нас още малко.
Какво представлява плевралният излив
Плевралният излив е медицинско състояние, което се характеризира с натрупване на излишна течност в плевралното пространство между висцералната плевра, която покрива белите дробове и париеталната плевра, която покрива вътрешната повърхност на гръдната стена.
При здрави хора в това пространство се съдържат приблизително 10–20 ml плеврална течност. Тя изпълнява ролята на естествен лубрикант и позволява безпрепятственото движение на белите дробове по време на дишане.
В зависимост от обема си плевралният излив може частично или почти напълно да компресира белия дроб и да ограничи неговата функция.
Кои са видовете плеврален излив
В зависимост от механизмите на възникване, състава на плевралната течност и основното заболяване, плевралният излив може да се класифицира в няколко вида:
- Трансудативен плеврален излив: Възниква в резултат на нарушения в налягането на течностите в организма, без наличие на директно възпаление или увреждане на плеврата. Тук се нарушава балансът между образуването и резорбцията на плевралната течност. Липсва възпалителен процес, а съдържанието на химични маркери е ниско;
- Ексудативен плеврален излив: Възниква вследствие на възпаление, инфекция, туморен процес или директно увреждане на плевралната мембрана. Ексудатът съдържа значително повече белтъци, ензими и възпалителни клетки в сравнение с трансудата, което означава, че възпалителните процеси увеличават своята пропускливост;
- Хемоторакс: Представлява натрупване на кръв в плевралната кухина, възниквайки в следствие на травми в гръдния кош, операции, разкъсване на кръвоносни съдове и някои туморни заболявания;
- Емпием: Най-често възниква като усложнение на тежка пневмония, белодробен абсцес или хирургична интервенция;
- Хилоторакс: Възниква при травма на гръдния лимфен канал, поява на лимфоми или при някои вродени заболявания.
Какви са симптомите на плеврален излив
Обикновено симптомите са логични и продължителни. Пациентът може да усети затруднение при дишане, особено ако е в легнало положение, остра болка в гръдната област, която може да се засили при по-дълбоко дишане, кашлица с храчки и треска в случаи на инфекции.
Поради намаленото снабдяване на белите дробове с кислород, страдащият започва да изпитва умора и отпадналост в резултат на което, може да вдигне силна температура, което е типично и при някои други заболявания, като например туберкулоза.
Нужда от точна диагностика
Тъй като плевралният излив може да бъде проява на множество заболявания – от сърдечна недостатъчност и инфекции до онкологични процеси. Правилната диагностика е от решаващо значение за избора на подходящо лечение.
Диагностичният подход обикновено включва подробна анамнеза, физикален преглед, образни изследвания и анализ на плевралната течност.
Първата стъпка в диагностичния процес е подробният разговор с пациента. Лекарят събира информация относно оплакванията, тяхната продължителност и придружаващите заболявания.
Обръща се внимание на гореизброените симптоми много внимателно, а наличието на определени рискови фактори също може да насочи към конкретна причина за излива.
Например анамнеза за сърдечна недостатъчност насочва към трансудативен излив, докато тютюнопушенето и немотивираната загуба на тегло могат да породят съмнение за белодробен карцином. След анамнезата се извършва подробен физикален преглед на гръдния кош.
При рентгеновата снимка могат да се наблюдават някои усложнения, като заличаване на костодиафрагмалния синус, хомогенно засенчване в долната част на белите дробове, наличие на менисковидна линия и изместване на медиастинума при масивен излив.
Компютърната томография осигурява значително по-подробна информация в сравнение с рентгенографият, защото определя по-прецизно количеството течност, открива по-лесно туморните образувания и установява състоянието на лимфните възли.
Какво е лечението
Основният принцип е, че плевралният излив е симптом на друго заболяване, затова успешното лечение изисква както овладяване на самия излив, така и лечение на причината, която го е предизвикала. Лечението зависи от това, колко е тежко състоянието на пациента и на базата на това, то може да бъде:
- Лекарствено – предписват се диуретици, антибиотици (при инфекции);
- Хирургично – прилага се при по-тежки случаи.
Освен това, Вие можете да се защитите още в начален етап, като ограничите вредните си навици- тютюнопушене, промени в храненето в посока баланс. При децата лечението може да бъде малко по-различно, с внимателно наблюдение и фокус върху основните причини.
