Някои хора се възприемат от околните като алтруисти, тоест като хора, които са готови да жертват своите лични интереси в полза на други хора или дори на цялото общество. Други пък се възприемат като егоисти, тоест като хора, които действат само от гледна точка на собственото си благосъстояние и благополучие.
За никого не е тайна, че алтруистите много рядко, а някои и никога не проявяват егоизъм дори ако е напълно очевидно, че такова поведение може да причини на такива хора съществена вреда.
С егоистите нещата стоят приблизително по същия начин и много рядко се срещат егоистични хора, които дори в екстремни ситуации са способни да преодолеят собственото си его и да помогнат на ближния, особено ако това е съпроводено с някакви проблеми.
А често ли се замисляме над това защо хората, живущи в една и съща социална среда проявяват толкова различен тип поведение?
За всички нас е напълно понятно, че за добро взаимодействие в обществото е за предпочитане про социалното поведение, тоест такъв поведенчески стил на индивида, който в по-голяма степен е ориентиран към благото на социалната група, а не на собственото му его.
За да разберат защо хората се държат толкова различно, италиански учени провели изследване и стигнали до извода, че алтруизмът или егоизмът на индивида зависят от активността на различни области на главния мозък в момента, когато човек взема решение и определя как си струва да постъпи в една или друга ситуация.
Защо някои хора са алтруисти, а други егоисти?
Общителността, взаимодействието и про социалното поведение са основа на човешкото общество и екстраординарно развитие на нашия мозък и все пак хората, взети отделно един от друг често показват огромни различия, от гледна точка на алтруизма и егоизма като среда на различните хора така и за всеки отделно взет човек в различните моменти от времето.
Какво предизвиква проявление на толкова съществени различия в поведението на хората?
Интернет изданието Science Daily пише, че отговор на този въпрос може да се намери само чрез наблюдение на активността на различни области от главния мозък в момента, когато човек взема решение.
Именно това е било направено от групата италиански изследователи от Международното училище за повишаване на квалификацията в Триест, които работели в сътрудничество с учени от Лабораторията за взаимодействие между човека и машината при Университета на Удине.
По време на провеждане на своите експерименти учените установили, че активността на мрежите от неврони в главния мозък в един или друг момент показва, че всеки от 2-та типа поведение съответства на когнитивен анализ, който се провежда от главния мозък.
Изследователите установили, че мозъкът на различните хора отделя различните аспекти на една и съща ситуация, което се превръща и в основа за вземането на решения.
Учените твърдят, че всичко зависи от това как ние възприемаме ситуацията или да кажем така, това какво решение ще вземе нашият мозък се определя от придобития от нас житейски опит.
Ако възникнала ситуация постави пред нас необходимост да вземем решение можем ли да изберем алтруистично поведение, излагайки така собствения си живот на опасност или пък ще се държим егостично?
В подобни ситуации хората вземат изключително вариабилни решения, някои са склонни винаги да бъдат алтруистични, а някои егоистични.
