Кратка история на въпроса
Най-общо казано, цялата същност проблема е описана още в названието – дефицит на внимание и хиперактивност. Детето не е в състояние да насочва своето внимание към нещо за повече от няколко минути, постоянно е в движение, не е способно да контролира себе си.
Същевременно хиперактивността както и дефицитът на внимание могат да присъстват и заедно, и поотделно. Една част от децата се държат като полудели, не слушайки и не виждайки нищо около тях, а други точно обратното – правят всичко изключително бавно и затова не могат да се съсредоточат.
За първи път подобно поведенческо разстройство е било описано още в края на 19-ти век, но като диагноза се е появило през 1987 година. Именно тогава психиатрите се съгласили с твърдението, че някои нарушения в поведението са свързани по-скоро с незрелостта на фронталните лобове в мозъка.
И обичайните методи за възпитание и обучение – не са ефективни при такива деца. Затова за тях е необходимо да се разработят някакви специални форми за подпомагане и да се признае, че са болни, а нямат просто лош характер.
От онова време за множество деца, които е било прието да бъдат смятани за хулигани, дръпнати, безнадеждни двойкаджии и тъпаци, се появява шанс за по-благосклонно отношение в обществото.
През 90-те години диагнозата СДВХ била поставяна на такъв голям брой деца, че вече ставало дума за епидемия. Днес в различните държави назовават показатели от 2 до 28% от децата, а това означава, че в почти всеки клас навярно има по едно дете с такъв синдром.
Причините за СДВХ засега не са ясни. В специалния азбучник на Национални институт за психическо здраве на САЩ са приведени всички теории за възникване на синдрома, по повод на които са провеждани изследвания.
Това са и наследственост, тютюнопушене на майката по време на бременността, и оловото, съдържащо се в боите за стени, и употребата на захар и хранителни добавки. Но нито един от тези фактори не е бил признат за напълно отговорен за появата на синдрома.
Компютърът, телевизорът и мобилният телефон също, както се установило впоследствие, не влияят на възникването на СДВХ, те само усложняват поставянето на диагнозата – ако детето цял част може да стои пред екрана, трудно може да се повярва, че има проблеми с концентрацията.
Но това е така, защо компютърът и телевизорът не изискват усилия за задържане на вниманието върху екрана, за разлика от книгите или задачите по математика.
Как да различим - особености на възрастта или характер поради заболяване?
Очевиден недостатък е субективността. Изследванията показват, че при запитване на различни членове на семейството – майки, бащи, баби или различни педагози резултатите от „диагностиката“ се оказват напълно противоположни.
Отделно внимание заслужават и самите анкети, тъй като съдържащите се в тях въпроси дезориентират и родителите, и педагозите. Ако се използват твърденията от някои анкети, то у нас най-вероятно 90% от децата би трябвало да са със СДВХ.
Например: „Често неспособен да задържа вниманието си върху детайлите, поради небрежност, от лекомислие допуска грешки в училищните задачи, в изпълняваната работа и в други видове дейности“.
Първата част от твърденията не може да бъде използвана за оценка на деца в предучилищна възраст и такива до 8 години, тъй като при тях едва се формират механизмите за избирателното внимание, позволяващи „удържането на вниманието върху детайла“.
