Кърлежовият енцефалит представлява инфекциозно /вирусно / заболяване, засягащо преимуществено централната нервна система и разпространяващо се чрез кърлежи.
Вирусът, причиняващ заболяване при човека, се отнася към РНК-съдържащите арбовируси от семейство Flaviviridae. Той е чувствителен към факторите на външната среда, бързо загива:
• При кипене – 2 минути;
• При нагряване до 60 градуса по Целзий – след 10-20 минути;
• Под въздействието на битови дезинфекциращи средства;
В млякото и млечните продукти този вирус може да се съхрани до 2 месеца, а в изсушено състояние – няколко години.
Също така инфекциозният микроорганизъм понася много добре ниски температури дори при -175 С, при -150 С запазва своята жизнеспособност до една година, а при -60 С – неопределено дълго.
Кърлежите, които могат да бъдат вектори на разпространението на енцефалита обитават предимно горските и лесостепните зони на почти цяла Русия, Северен Китай, Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония и в почти цяла Източна и Централна Европа.
България не попада в групата на държавите, в които кърлежите преносители на вируса, предизвикващ енцефалит са разпространени. Но все пак за периода 2009-2012 г. в областите Благоевград, Пловдив и Бургас има няколко потвърдени случая на заболяването, но за последните 60 години са сравнително малко.
Източници на заразяване
Както се подразбира от названието на заболяването, най-често заразяването се осъществява при ухапване от кърлеж, въпреки това е възможно инфектиране и при употреба като храна сурово мляко или недостатъчно добре термично обработено месо, добито от болни животни.
Заболелите от болести, предавани от кърлежи, не са заразни за околните.
Какви са симптомите?
Кърлежовият енцефалит започва внезапно в рамките на 1-30 дни от ухапването от кърлеж, с бързо покачване на телесната температура до 38-39°С, със силно главоболие, болки по цялото тяло, отпадналост, умора, гадене.
От 3-тия до 5-тия ден от започването на проявленията на болестта се появяват симптоми на засягане на нервната система – гърчове, делириум, нарушаване на двигателните способности.
Лечение на кърлежов енцефалит
Етиотропна терапия за сега няма. А в първите дни на появата на симптомите на заболяването се прилагат парентерално по 3-6 мл. противокърлежов гама-глобулин или серум от хора оздравели от тази форма на енцефалит, специфичен имуноглобулин IV, имуномодулиращ белтък интерферон алфа, противовирусният препарат рибавирин.
Въпреки това някои учени смятат, че такова лечение не е толкова ефективно, предполагайки, че основната роля в патогенезата играе не хуморалния, а клетъчния имунитет и към момента на възникване на необходимост от лечение в кръвта на болните вече има голямо количество антитела.
Досега не са провеждани рандомизирани, двойно слепи, плацебо-контролирани изследвания при остри невроинфекции. Назначават се - терапия по детоксикация на организма, средства, поддържащи водно-електролитния баланс, при необходимост поради обезводняване и други медикаменти, предназначени за овладяване на симптомите.
Профилактика
Най-ефективната защита от кърлежовия енцефалит, това е ваксинацията. При посещаване на места, които обикновено се обитават от кърлежи е необходимо носенето на дрехи, които покриват повечето открити части на тялото и е желателно ползването на репеленти.
В случай на ухапване от кърлеж, трябва внимателно да се отстрани от кожата и да се изпрати в лаборатория за изследване наличието на вируса, причиняващ енцефелит.
При положителен резултат от изследването, на пострадалия се прилага парентерално имуноглобулин. Инжектирането е най-ефективно в рамките 1 денонощие след ухапването от кърлеж, 4 денонощия след това, то не се прилага.
Препоръчително е да се употребява само сварено или пастьоризирано мляко.
Едно от най-новите научни изобретения е високоефективния противовирусен препарат йодантипирин, който притежава свойството да унищожава вируса на кърлежовия енцефалит в рамките на 12-24 от момента от заразяване, тоест от ухапването на кърлежа.
