Възможно е бъдещите културни критици да погледнат назад към тази епоха и да я нарекат Епохата на класациите.
Успяваме да организираме цели статии в номерирани символи, следват списъци и класации, повечето от които, в най-добрия случай, са просто банални. (Пълно разкриване: Аз съм писател на списъци по хрониките!). Но понякога списъците са важни и имат последици далеч отвъд тривиалното удоволствие от класирането на нещата. Бих казал, че Докладът за Световното щастие попада именно в тази група.
Първият Доклад за Световното щастие е публикуван в подкрепа на срещата на ООН на високо равнище през 2012 г., посветена на щастието и благоденствието, която пък от своя страна е в отговор на революцията на Общото Събрание на ООН от юли 2011, поканваща страните да измерят щастието на своите жители и да го направят водещ фактор за тяхната обществена политика. Представете си, че правителствата избират благоденствието на своите избиратели пред неща като пари и власт. Каква концепция.
С публикуването на Доклада за Световното щастие за 2015 г. – труд от 172 страници, който е третият от поредицата, още повече се засилва тезата, че благосъстоянието трябва да бъде съществен фактор за това как светът измерва своето икономическо и социално развитие.
Той се задълбочава в шест ключови фактора при определянето на това кои, според доклада, са щастливите хора: БВП на глава от населението; продължителност на живота в добро здравословно състояние; социално подпомагане (измерено чрез това да има на кого да разчиташ, когато си в беда); доверие (измерено чрез предполагаемата липса на корупция в правителството и бизнеса); усещане за свобода при вземането на решения за живота; и щедрост (измерена чрез наскорошни дарения, коригирани на база различията в дохода).
"За да се изгради по-добър свят, е необходимо вземащите решенията да отдадат централна роля на критерия за щастието при взимането на решения на всякакво ниво, което изисква промяна не само в това как се оценяват резултатите, но и в това как се планира и осъществавя политиката", отбелязва докладът. "Реториката за щастието не е достатъчна."
Имайки в превдид казаното, следните държави се класират на първите 20 позиции:
1. Швейцария
2. Исландия
3. Дания
4. Норвегия
5. Канада
6. Финландия
7. Холандия
8. Швеция
9. Нова Зеландия
10. Австралия
11. Израел
12. Коста Рика
13. Австрия
14. Мексико
15. САЩ
16. Бразилия
17. Люксембург
18. Ирландия
19. Белгия
20. Обединени Арабски Емирства
А как завършва дъното на списъка? На 154-то до 158-мо място са Руанда, Бенин, Сирия, Бурунди и Того.
Докладът е публикуван от Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) и е редактиран от професор Джон Ф. Хелиуел от Университета на Британска Колумбия и Канадския изследователски институт; Лорд Ричард Лейърд, директор на Програмата за благосъстояние на Центъра за икономически резултати LSE; и професор Джефри Д. Сакс, директор на Института за Земята към Колумбийския университет, директор на SDSN и специален съветник на генералния секретар на ООН.
