По двойки, с децата, в работата противопоставянето е неизбежно. Колкото по-сериозни са проблемите, толкова по-важно е да се научим да ги обсъждаме, без да причиняваме болка.
Какво е необходимо за тази цел
Кой ще взима децата от училище тази седмица, кой направи грешки в доклада и как сега да ги коригираме, какво да кажем на свекървата по повод възпитанието на внука?
Малко са тези въпроси, които се решават от само себе си, за каквото и да става въпрос – за работа, лични занятия, възпитание, пари или сексуалност, и с който и да общуваме – с приятели, със съседи, колеги или с длъжностни лица.
Проблемът не е в конфликта, в който бихме могли да намерим решение, а в насилието. Как да го избегнем?
Конфликтът се разрешава не с помощта на каквато и да е техника, а със смекчаване на емоциите, които го подхранват.
При анализ на набора от причини, породили конфликта, могат да се определят собствените негативни психологически убеждения и след това да ги променим.
В социалната терапия насилието и конфликтът се различават. Насилието е деструктивно, то започва с това, което възприемаме, че възприемаме събеседника като заплаха, защото неговото поведение ни безпокои или е неразбираемо за нас.
Тогава реагираме на ниво рефлекси – заплашваме, избягваме, шантажираме, отказваме да говорим.
Конфликтът е, напротив, конструктивен, често необходим. Влизаме в режим на противопоставяне, но не губим уважение един към друг. И се опитваме да намерим решение, което отчита интересите на всеки.
Набор от инструменти помагат да ни научат да влизаме в конфликт, като избягваме насилие, за да стигнем до сътрудничество.
За да обезвредим насилието, на първо място, трябва да го разберем. Ето и най-разпространените форми на насилие, насочено против другите или против себе си.
Физическо насилие – най-явното, но то не се ограничава от удари. Това се случва, когато използваме другия като обект, експлоатираме, заплашваме, потискаме, лишаваме от грижи.
По-малко очевидно е собственическото отношение към другия, нахлуване в неговата лична територия.
Физическото насилие по отношение на себе си се проявява в зависимости, липса на грижа за собствената външност и здраве.
Пренебрежение – състои се в това да напуснем другия, да отхвърлим, да игнорираме, да държим на разстояние. Или пък да отказваме да слушаме. Да пренебрегваме себе си – означава да игнорираме своите потребности, емоции и убеждения.
Унижение изразява се в презрение, подценяване. Смятаме другия за второ качество, което няма ценности. В ежедневния живот сарказъм, насмешки, унизителни прякори, представляват форма на унижение.
Също както и подценяване на самия себе си
Внушено чувство за вина се състои в упреци, обвинения, в това, което смятаме другия или себе си за единствен виновник за всичко лошо, което се случва.
Или насаждаме в другия чувство за неадекватност, манипулираме, за да внушим друго впечатление за нещо като най-дефектно, ненормално.
Преди спора
Стремеж към яснота на съзнанието
По време на спора невинаги е ясно какво се случва – от какво се боим, как нараняваме един друг, каква е същността на проблема.
Ако разберем, че насилието е свързано със зоните на нашата уязвимост, то по друг начин ще погледнем на другия и на самите себе си. Това осъзнаване може значително да повлияе на това как протичат спорите.
По време на спор
Усмиряване на насилието
Най-важното е да не се позволи на спиралата на насилието да се затегне. Да не се поддаваме на обичайните рефлекси и създаваме нещо като безопасна възглавница за себе си и в отношенията, за да излезем от неконтролируемата зона на протичане на спора.
Вместо да бягаме и да се опитваме да разрушим опонента, се стараем да запазим връзката и да преминем към диалог.
Съпротива на импулсивността
Не допускам спешни отговори, оскърбления и отговори за саркастични изказвания. Избягват се обвинения, които да предизвикват нападения на друг или на себе си. Следва да се стараем да погасяваме агресивните проявления и да пробваме без агресивни обвинения.
