Днес почти всеки знае какви са основните симптоми на коронавирусната инфекция, предизвикана от SARS-CoV-2 – суха кашлица, висока температура и бързо развиваща се дихателна недостатъчност.
Не са малко данните, които показват, че при хора, заразени с коронавирус, също се развива диария, гадене и повръщане.
Как разглеждат гастроентеролозите коронавируса
Рецептори – в белите дробове, и в червата
През 2003 г., когато избухва първата епидемия от коронавирус SARS-CoV, от диария се оплаква всеки четвърти.
Това се обяснява с факта, че рецептори за коронавирус има не само в дихателните пътища, но и в стомашно-чревния тракт. Същата ситуация се наблюдава и с новия ухански коронавирус.
Рецепторите ACE2, чрез които вирусът прониква в клетката, са и в ентероцитите – епителните клетки на тънкото черво. Те не са разположени случайно там, а за контрол на възпалителните процеси в стомашно-чревния тракт.
Разрушаването на тези рецептори става причина за диария при заразяване с коронавирус.
Диарията като симптом на COVID-19
Оценката на честотата на развитие на диария при COVID-19 днес варира от 2% до 33%. Това разминаване е свързано с размерите на селекцията, а също и това колко изобщо са отчитани стомашно-чревните проявления на болестта при едно или друго изследване.
Следва да се признае, че диарията може да се смята за един от неосновните симптоми на заразяване с коронавирус.
Интересен момент е, че при болните с проявления – кашлица и т.н., инкубационният период е средно 7,3 дни, а при хората, при които се наблюдават проблеми със стомашно-чревния тракт – 9 дни.
Освен това, заразените без симптоми на увреждане на стомашно-чревния тракт приблизително 2 пъти по-бързо били изписвани от болница.
В изследване на китайски учени е установено, че при 55% от заразените с коронавирус в пробите от изпражненията има РНК на вируса, и там може да се установи в рамките на 9-27 дни от появата на първите симптоми.
Освен това при един заразен РНК на вируса се отделяла, дори на 33-тия ден, като през цялото време вирусът присъствал в изпражненията постоянно, дори след като пробите от гърлото показвали отрицателен резултат.
Същевременно РНК на вируса се появява в изпражненията доста по-късно, отколкото в храчките и слузта от носоглътката, затова е безполезно да се правят опити за поставяне на диагноза по резултатите от изследванията на фекалиите.
Това, че коронавирусът може да проникне в стомашно-чревния тракт, е факт. Тежестта на състоянието, протичането на заболяването не зависят обаче от продължителността на отделянето на РНК от фекалиите.
Продължителното присъствие на генетичен материал на вируса в тях показва, че вирусът много добре се размножава в стомашно-чревния тракт и „се чувства” сравнително добре.
Това потвърждава възможността от разпространение на вируса по фекално-орален път, въпреки че фокусът на уханския коронавирус е в белите дробове, и основният му път на разпространение е въздушно-капков.
Други симптоми на увреждане на стомашно-чревния тракт
Да добавим, че 0,8% от заразените също се оплакват от гадене, а 0,4% - от болезнени усещания в областта на корема. В някои изследвания се съобщава и за нарушения на функциите на черния дроб.
В 9-25% от случаите се съобщава за левкопения – намаляване на броя на левкоцитите, или на левкоцитоза – наднормено количество левкоцити. В 37% от случаите се наблюдава повишаване на чернодробните ензими, което може да е признак за нарушения.
Според данните от едно от китайските изследвания, при 10% се наблюдава повишаване на нивата на общия билирубин, който също често е признак на чернодробно заболяване.
Следва да се отчита също един момент – болки в корема, диария, гадене могат да са предизвикани не от самия коронавирус, а да са страничен ефект от действието на противовъзпалителните на противовъзпалителни и антибактериални лекарства.
Недобре проучен остава въпроса за влиянието на коронавируса върху чревната микрофлора. В китайското ръководство за профилактика и лечение на нова коронавирусна инфекция е посочено, че при болните се наблюдава понижаване на лакто- и бифидобактерии.
Всякакви сериозни нарушения на състава на чревната микрофлора са рисков фактор за активизация на патогенни бактерии от другите отдели на стомашно-чревния тракт и повторно заразяване на болния, който все още не се е излекувал.
