Все повече големи градове забраняват храненето на гълъби – Лондон, Виена и Венеция. У нас все още няма предложения за въвеждането на подобна забрана и определяне на санкции при неспазването ѝ.
С какво можем да се заразим от гълъбите
Забраната произхожда не само от евентуалната вреда за архитектурата, но и от опасността за човешкото здраве. Най-често гълъбите са преносители на орнитоза и салмонелоза.
От храненето на гълъби по площади и улици, както и ако сме в близост до тях, е възможно заразяване. Но това е най-вероятно само ако човек има отслабен имунитет.
Човек с нормален имунен отговор може да се разболее, ако влезе в директен контакт с птицата, да кажем я целува, яде сурово гълъбово месо и т.н.
Вредни са и птичите изпражнения, особено изсъхналите, които превръщайки се в прах, могат да се разнасят по въздуха.
Патогенните микроорганизми в него няма да загинат. Наскоро бе описан случай на въвеждане на карантина на цяло село, тъй като гъби стават източник на туберкулоза по птиците, като се заразяват всички пернати в околността. Принципно това представлява заплаха за хората.
Където се роди, там и гнезди
Градските гълъби, и традиционните сиви, и кафявите, и белите – това са птици от вида скален гълъб, вторично „подивял”, тоест потомък на пощенските и домашните гълъби.
В градовете повечето гълъби са сиви и черни, защото цветът на птицата мутира, според средата на обитание. При сивите и черните птици се наблюдава индустриален меланизъм, тоест перата се оцветяват като асфалта и бетона, доминиращи в градския пейзаж.
В края на 19-ти век, в годините след Освобождението, гълъбите по улиците на големите тогава градове – Пловдив и Русе са били много повече, отколкото сега. Това е благодарение на конния транспорт, тъй като конете ги хранели със слама.
Максималната продължителност на живота на гълъбите е 20-25 години. Средната продължителност обаче в градовете е до не повече от 6 години, а при младите гълъби смъртността е висока.
Обикновено гълъбите живеят в този район, където са се излюпили, и обикновено не отлитат по-далеч от няколко квартала.
В годината всяка женска на скалния гълъб снася по 1-2 яйца, които се мътят от двамата родители.
Жертви на епидемия
По улиците и таванските помещения могат да се видят мъртви или умиращи гълъби. Високата смъртност е обусловена най-често от епидемии или респираторни заболявания.
Падналите на асфалта или по таванските помещения най-вероятно са болни, затова не трябва да се разрешава на децата да ги пипат по никакъв повод.
За основната популация от гълъби сериозна опасност от такива локални епидемии няма. Така общото количество птици не се увеличава в рамките на града.
В големите градове има всички условия, за да могат птиците да се размножават цяла година. Гълъбите са отлично приспособени към условията на живот в градовете. Хранят се от семена на растения в парковете, а също и отпадъци, които са в големи количества.
В природата все пак съществува механизъм за регулиране на числеността, тоест определена територия не може да изхрани голямо количество индивиди.
Излиза, че градските епидемии са нещо като механизъм на естествен отбор.
Как да изгоним гълъбите
- Ако са колонизирали таванското помещение или терасата, опитайте със стари CD дискове. Те ще блестят на слънцето и ще плашат гълъбите.
- В магазините за домашни потреби се продават метални конструкции, които трябва да се закрепят на терасата, и гълъбите няма да стоят на вашия прозорец.
- Има и ултразвукови уреди за сплашване на гълъби, и биоакустични, които предават звуци на хищни птици – ястреби, орли и соколи. Такива има в София, по някои метростанции.
- Гълъбите не понасят миризми на чушки, пипер и канела – с тях може да се поръсят первазите на прозорците отвън.
- По летищата и по складовете за съхранение на зърно се използват истински хищници. Така гълъбите разбират, че на тази територия не е безопасно. Но веднага щом опасността бъде премахната, птиците се завръщат отново.
