Елитната гимназия и поправителният дом слабо се различават, когато става дума за разпределение на социалните роли.
Колкото и да е задружен класът, колкото и да е добър – класният ръководител, винаги сред учениците има силни и слаби, тройкаджии и зубрачи, любимци на учителите и индивидуалисти.
Струва ли си да се безпокоим от това разслоение, може ли да се промени образът на детето в очите на неговите съученици и как да се научим правилно да го използваме.
Защо ролите не са равни?
Французинът Дидие Дезор преди 20 години публикувал резултати от експеримент върху плъхове, определящ социалните роли в колектива. 6 космати домашни любимци били сложени с клетка с малко езерце, като храната била сложена в частта, която е отделена от вода.
След известно време групата се разделила – 2 мишки просто чакали, когато другите 3 се върнели с храната, първите им я отнемали, а още една мишка отбивала нападенията на агресорите, сама плувала, за да достигне до храната и сама си я изяждала.
И така се случвало всеки път, дори и ако плъховете били десетки пъти повече.
Слушайки разказите на децата за разпределението на социалните роли в училище, човек започва да разбира смисъла на експеримента, проведен над плъховете.
Ситуацията се обостря с неравенството в обществото. За изравняване на социалното положение на родителите се въвежда училищна форма, която трябва да премахне границата между богати и бедни.
Но ситуацията не се промени, макар и на теория да би трябвало. Децата се стремят да се откроят, ако не с помощта на дрехите, то с модерните канцеларски принадлежности, обувки, раници и други скъпи аксесоари.
Но най-актуални са сега мобилните устройства – мобилни телефони, таблети и затова често се сблъскваме със следната ситуация – детето няма достатъчно пари за закуска, но пък за сметка на това има мобилен телефон или таблет от най-новия модел, чиято цена е на 1000 лева.
И всичко това, поради факта, че във всеки клас се образува нещо като елит, към който детето желае да принадлежи.
Често родителите си мислят,че детето попада в една или друга група именно, поради финансовото състояние на семейството си, но всъщност много по-силно влияят особеностите на неговата личност и характер.
Увереният в себе си, спокоен и независим, ако си спомним опитът с мишките, по-скоро ще стане, отколкото да бъда притискан и изнудван от другите или пък сам той някого да притиска и да се опитва по някакъв начин да подчинява.
А и колкото повече училищни характери, толкова по-сложна е училищната йерархия и толкова по-многообразно е разпределението на ролите.
Социалните роли практически са незабележими в началното училище, тъй като тогава учениците обръщат повече внимание на уроците и на игрите.
Но въпреки това се забелязва кое мнение се чува. Обикновено по-малко агресивно се разпределят ролите в учебния колектив, членовете на който учат заедно буквално от 1-ви клас.
Всеки знае кой е лидерът на класа, той не се самоутвърждава за сметка на по-слабите ученици, а те на свой ред не оспорват неговото върховенство.
Родителите трябва да забравят за идеята да създават някакъв образ на чедото си, който те биха искали.
Отстояването или промяната на ролята в очите на съучениците е възможна, но ако това се пожелае от самото дете по собствено желание.
И като заключение да посочим, че обикновено момчетата се борят за лидерството в класа.
