Любопитството е черта на поведението, която указва способността на човека към оригинално решение на нестандартни задачи. До този извод стигнали американски учени, които провели експеримент със студенти.
Работодателите, стремящи се да намерят талантливи служители, способни да решават нестандартни задачи, трябва да обърнат внимание на любознателността на кандидатите.
До такива заключения стигнали учени под ръководството на Джей Карди от университета на щата Орегон.
Специални тестове са способни да открият любопитните кандидати на етапа на интервюирането.
Те експериментално, че повишената любознателност, а също и желанието за изследване на нови теми и познаването на новото позволяват на хората по-лесно да се справят с трудните задачи, изискващи нестандартен подход.
Въпреки че това твърдение на някой може да му се стори очевидно, изследванията, посветени на влиянието на любопитството върху различните аспекти върху жизнената дейност на човека, почти не е имало.
Така, при едно от изследванията било демонстрирано положителното влияние на любопитството върху адаптацията на нови служители в екипа. Освен това при друго проучване била оценена повишената любознателност на цяла група хора, станали много креативни в зряла възраст, сред които Уолт Дисни, Стив Джобс и Лари Пейдж.
От известно време в обявите за работа започнаха все по-често да включват такива изисквания към кандидатите като интелектуална любознателност, ненаситно любопитство и страст към познанието, наред с традиционния стремеж за генериране на нови идеи и способността за излизане извън рамките.
Ако се загледат в обявите за работа днес, ще видите, че работодателите търсят любознателни и креативни служители, но не подбират кандидатите по този критерий, пояснява Джей Карди.
Новото изследване показва, че за работодателите може да е полезно да измерват любопитството.
Учените разделили тази черта на характера на широка любознателност, която е свързана с интереса към изследванията на неизвестни области на знанието, и специфична, която е свързана с желанието на човек да увеличи информираността си за нещо.
В изследването взели участие 122 студенти от Университета на Оклахома, които преминали специални тестове, откриващи тяхното ниво на любознателност.
След това студентите взели участие в своеобразна игра, в която ги наемат ритейл фирма.
Ръководител им описвал особеностите на тяхната компания и тяхната роля в нея – началниците на отдел реклама, тяхната задача била разработване на маркетингови стратегии по привличане на голям брой продажби сред клиентите на 17-29 години.
След известно време участниците предлагали собствените си планове за увеличаване на продажбите и за постигане на собствените цели.
След това учените оценили креативността на участниците в решението на поставените задачи, включително и количеството на генерираните идеи.
Същевременно самите предложения също се оценявали по тяхното качество и оригиналност.
Съпоставката на предложените решения с резултатите от първоначалното запитване показало, че студентите с повишено ниво на любознателност средно губели повече време в изпълнение на задачи, същевременно генерирайки много оригинални идеи.
Същевременно нивото на специфичната любознателност почти не било свързано с успешността на изпълнение на задачата.
Доколкото се вижда определен ефект, широката любознателност може да наклони везните за наемането на съответния човек като служител, смята авторът на изследването.
Резултатите от изследванията показват, че любознателността може да служи като указател за способността ефективно да решават задачи.
И може би решаваща е по-скоро широката любознателност, но и тясната има по-скоро положително влияние, що се отнася до генерирането на голям брой идеи.
