Учени от Irvine School of Medicine доказаха, че съединението, което се съдържа най-много в маринованите каперси, активира белтъците, необходими за нормалната дейност на мозъка и на сърцето на човек.
Кверцетинът в каперсите ги прави невероятно полезни
Получените данни са актуални за разработването на методи на лечение на епилепсия и на аритмия.
Касае се за кверцетин – вещество от групата на флавоноидите. Предпочитащите хранителни добавки с кверцетин твърдят, че участва в регулацията на обмена на белтъци, необходими за сърцето, мисленето, мускулите, а също и за нормалното функциониране на щитовидната жлеза и на панкреаса, стомашно-чревния тракт.
Преди известно време, предходно изследване доказа, че кверцетинът влияе на функцията на йонните канали, транспортиращи калий и кодирани от гени от семейството KCNQ.
Нарушеното функциониране на тези канали е свързано с такива разпространени заболявания при човек като диабет, аритмия, епилепсия.
В рамките на изследванията се установява, че екстрактът от мариновани каперси ефективно активира тези канали.
Синтетичните препарати, които действат по същия начин, се използват за лечение на аритмия и на епилепсия.
Затова и учените смятат, че кверцетинът и съдържащите го в голямо количество каперси могат да са в основата на терапия на тези заболявания.
В кои други храни се съдържа кверцетин
Кверцетинът се съдържа не само в каперсите, но и в плодовете с червен цвят, а също лука, особено в червения, чесъна, цитрусовите.
Похапването на мариновани каперси може да изглежда опасно за страдащите от хипертония. Киселият вкус в комбинация с високото съдържание на сол могат да повишат показателите на кръвното, затова е необходимо да се внимава повече.
Маринованите каперси са много вкусни, и макар и да съдържат полезни вещества, човек може лесно може да се отпусне и да забрави, че се храни с тях и така да преяде.
В такъв случай вредата, която би си нанесъл, може да е по-голяма от ползата от допълнителния кверцетин, който приема.
Както и с всяка друга храна, и с маринованите каперси важи правилото „дозата определя отровата”, колкото повече ядем от тази храна, толкова по-малко вероятно е да е полезна за нас.
