Появата на маските за вагина не е свързано с карантината, а са от доста преди това, и съвсем не са шега.
За женската интимна зона наистина се предлагат специални маски, освежаващи, овлажняващи и избелващи.
Защо са необходими тези маски, крият ли рискове
Вулвата и вагината са си самодостатъчни
Това не е лозунг на радикалното крило на феминистките, а мнение на лекари гинеколози. Важните части на женското тяло, бидейки здрави, не се нуждаят от допълнителна грижа.
Поддържат необходима влажност и микрофлора без намеса отстрани, и изразяват благодарност при измиване с чиста вода, максимум с деликатен сапун, най-много по веднъж на ден.
Ако се появи раздразнение, парене, обриви, секрети, миризма, то не трябва да се правят опити за прикриване, а без отлагане да се потърси лекарска помощ.
Това не са козметични проблеми, а медицински. С маска такива проблеми не се решават. Дори с най-модерната, която е с активен въглен и е предназначена за детоксикация на вулвата.
Що се отнася до избелване, овлажняване, заглаждане и дори подмладяване, всичко това не е необходимо, дори и жената да вярва искрено, че вагината ѝ може да се подмлади с маски.
Вагината трябва да сияе през прашките и да предизвиква възхищение у тези, които забелязват нейните очертания.
За постигане на допълнителен ефект се прибягва до специална процедура, на която на бикини линията се поставят лъскави кристали, които прилепват към кожата.
Процедурата по прилепването на лъскави кристалчета в бикини зоната е изобретена и въведена от актрисата Дженифър Лав Хюит, а Ема Уотсън не може да живее без специално масло за космите в бикини зоната.
Още може да се използва и балсам за устни, но не за тези на лицето, а на долните. С помощта на балсама те могат да започнат наистина да розовеят.
Вагината не се нуждае от нормализиране на pH, тъй като сама го регулира. Много козметични средства, които се рекламират като поддържащи pH баланс, всъщност не минават клинични изпитвания. Нито по степен на ефективност, нито по степен на безопасност.
Що се отнася до упражненията, то сухотата, съпровождаща се със сърбеж и други неприятности, в много случаи са резултат от неумерено използване на мокри кърпички на спиртна основа и доста агресивни сапуни с антибактериални съставки.
Тези средства разрушават нормалната микрофлора на влагалището и способстват за развитието на вагинална инфекция, а вследствие на това се появява и миризма.
Да опитаме да се справяме с влагалищната миризма, като използваме вагинални маски, това е все едно да се надяваме, че лошият дъх на устата може да се пребори с маски за лице.
Пълноценна грижа за интимната зона
Специалистите не са против маските за вагина, но по-скоро се въздържат да препоръчват тяхното приложение.
Ако обаче на някоя жена ѝ харесват, подобряват настроението ѝ, защо пък не? На много жени им харесват не толкова резултатът от грижата за собственото тяло, колкото самият процес.
Важно е да не се прекалява, и да не се правят опити за замяна на козметични продукти за лечение на възникнали проблеми.
Затова първото, което следва да направим, е да си запишем час при гинеколог, разбира се, след като бъдат разрешени профилактичните прегледи. Възможно е сухотата на вулвата, загубата на еластичност на влагалището следва да се лекува, а не да се маскира.
Козметиката за интимна зона, включително всички тези маски, балсами, често съдържат парфюми, оцветители и други вещества, е възможно да предизвикат раздразнение на кожата и алергичен обрив
Рискът от алергия е достатъчно висок, особено ако в състава на маските има парфюми. Колкото по-дълъг е списъкът с компоненти на козметично средство за интимната зона, толкова по-голям е рискът.
Дори ако компонентите се съпровождат с думи „натурален” и „органичен”, това не ги прави безопасни. Алергия може да се прояви и към такива компоненти.
Ако все пак се решим да ползваме козметичен продукт за интимната област, то трябва да го тестваме първо на предмишницата.
