Повечето хора си представят мелатонина като нещо средно между сънотворно, хранителна добавка и нещо, което придава приятен шоколадов загар на кожата.

Последното се обяснява с почти сходното му название с пигмента меланин, който отговаря за цвета на кожата и на косата при хората. Между впрочем, мелатонинът е хормон, а това означава, че участва в множество процеси, протичащи в организма.

Какво е това мелатонин?

Това е основен хормон на епифизата – жлеза в главния мозък.

Също образува лимфоцити и ентерохромафинни клетки, разположени в стомашния-чревния тракт, и по-точно в панкреаса и хепатобилиарната система – органите, образуващи жлъчката.

И нивото на мелатонина в червата е 10-100 пъти по-високо, отколкото в кръвта, и 400 пъти по-високо, отколкото в епифизата.

Съответно, се говори за:

  • Епифизарен /централен/ мелатони;
  • Паракринен – регионарен, паракринен;

Ако напълно се блокира възможността за организма да получава централен мелатонин от епифизата, то периферният няма къде да отиде и ще продължи да действа.

Затова учените смятат, че една от функциите на мелатонина е координацията на клетъчните функции на нивото на отделните органи.

Освен това мелатонинът е най-древният антиоксидант, и е по-силен от витамините С и Е, който присъства при всички живи организми на Земята.

Така при движението си из тялото изпълнява и защитни функции, предпазвайки отделни органи и тъкани от оксидативен стрес.

Нивото на мелатонина се понижава през живота на човека, поради следните причини:

  • Напреднала възраст;
  • Канцерогенеза;
  • Тютюнопушене;
  • Повишен индекс на телесната маса;

Когато разглеждаме въпроса за използването на мелатонина за въздействие на организма отвън, следва да говорим за:

  • Ендогенен мелатонин, който се изработва в организма и
  • Екзогенен мелатонин, който постъпва в тялото под формата на лекарства;

Мелатонинът и биологичните ритми

Това е ключов елемент от молекулярните часовници на всички животни на Земята.

Максимумът на производство на хормона в епифизата се пада на тъмното време от денонощието – 200 пикограма на милилитър, а минимумът на светлото – не повече от 10 пикограма на милилитър.

Епифизата е свързана със супрахиазматичните ядра на хипоталамуса, които управляват денонощните ритми, тоест отговарят за колебанията на различните функции на организма в рамките на денонощието.

Основната задача на мелатонина е синхронизация на биологичните ритми и съблюдаване на денонощна периодичност.

Освен това мелатонинът позволява да се изгради в един ритъм не само система на сън и бодърстване, но и на системи, отговарящи за паметта, мисленето, логиката и емоциите на човека – поддържането им в работно състояние е част от здравословния начин на живот.

Учените смятат, че именно тази способност позволява използването на екзогенния апарат на мелатонина за борба с проявленията на десинхроза – нарушение на денонощните ритми биоритми на човека, при полети между различните часови пояси, за лечение на сънни разстройства и някои нарушения на психиката.

Мелатонинът и сънят

Практиката показва, че приемът на препарати, които го съдържат действително способства за заспиването на човека. И колкото по-ниско е нивото на собствения, толкова по-силен е ефекта на външния препарат.

Но продължителността на съня не се променя. А пък комбинацията с лекарства – бензодиазепини, повишава качеството на съня и неговата продължителност, намалява времето за заспиване и броят на нощните събуждания.

Най-доброто време за приемане на мелатонина се смята 22-23 часа.

Недостатъците на подобни препарати са свързани с недоказаната им безопасност, безконтролност, тъй като мелатонинът участва в безброй биохимични реакции и няма да се проконтролира напълно.