Как се влюбваме? Биологичните закони твърдят, че нашето чувство е само скоротечен химически процес, разчетен за 3 години. Приемането на това като даденост, отношенията в двойката могат да се съхранят.
Трудно е да се повярва, че нашите чувства и логиката на отношенията в двойката са генетично програмирани. Но характерното за влюбените поведение се доразвивало в продължение на милиони години еволюция. И това е действително така, според учените.
За романтика на нашите далечни предци просто не им оставало време – основната цел е било да се оцелее и да се продължи рода.
Именно тази потребност е карала хората да се обединяват в двойки – в самота е трудно да опазиш дете, да му набавиш храна и едновременно да защитаваш себе си и него от хищници.
Но е било необходимо и още нещо, което да накара мъжът и жената да се държат заедно.
Може да се каже, че именно така е възникнала любовта. Благодарение на това чувство възрастните хора са били способни да се възхищават един на друг, и то дотолкова, че да пожелаят да живеят заедно, и да страдат, когато се разделят, разказва френският невробиолог Люси Винсан.
Химическите процеси, които са се случвали в мозъка, сякаш ги ослепявали – те не забелязвали недостатъците един на друг, усещали се като едно цяло и емоционално зависели от партньора.
Силата на това чувство позволявала на двойката да остане заедно, заради оцеляването на детето, а след 3 години приблизително, когато порасне и може да прави повечето неща само, чувството изчезвало.
За оцеляване оттук насетне е достатъчен и един родител. Защо партньорите да остават заедно, ако задачата за продължаване на рода е изпълнена? От еволюционна гледна точка този въпрос е напълно логичен.
Власт на хормоните
Както и в далечни времена, любовното чувство на съвременния човек се управлява от неговия мозък. И за да се помогне за съхранението на генома на човека – ние сме длъжни да продължим рода, и мозъкът ни кара да се държим така, за да постигнем тази цел по най-добрия начин.
Да опознаеш другия като обикновен човек, да го обичаш такъв какъвто е и да си загрижен за него.
Професорът по антропология от университета Рутгерс в САЩ – Хелен Фишер в продължение на 30 години провеждала изследвания на природата на химията и любовта.
Те показват, различните нейни стадии – романтична любов и продължителна привързаност, по неврологични и биохимични признаци се различават една от друга.
Но всяка се съпровожда с повишение на хормоналния фон. Чувството за влюбване е свързано с андрогените и естрогените, устойчивите любовни отношения – с допамина, норадреналина и серотонина, а усещането за привързаност – с окситоцин и вазопресин.
Кога работата на мозъка се нормализира и се върне към обичайния си ритъм, хормоните спират да стимулират емоционалната зависимост на партньорите един от друг.
В този момент особено значение започва да играе хормонът окситоцин . И помага на двойката да преодолее възникналата криза в отношенията.
Неговото ниво в кръвта се повишава, когато се милват един друг, целуват се, правят любов и дори когато мирно се общуват по време на вечеря.
Окситоцинът стимулира имунната система, забавя сърцебиенето, благодарение на него тялото ни се отпуска, и ние усещане дълбоко чувство на единение и привързаност.
