Мейбомит също е прието да се нарича вътрешен ечемик. Това заболяване се характеризира с развитие на възпалителен процес в областта на горния и долния клепач, а именно в мейбомиевите жлези.
При правилно подбрано лечение тази патология е с благоприятна прогноза. Но в противен случай патологичният процес доста често прогресира до хроничен.
Това възпаление е опасно, поради вторично увреждане на конюнктивата на очната ябълка с намаляване впоследствие на остротата на зрението.
Точни данни за разпространение на вътрешния ечемик сред населението няма. Това е пряко свързано с факта, че много хора прекарват възпалението в лека форма и предпочитат да не търсят медицинска помощ.
Този погрешен, тъй като освен конюктивит мейбомитът може да се усложни от гнойно възпаление на хрущялната тъкан на клепача и преминаване на патологичния процес към други структури на очната ябълка.
Установено е, че по-често с това заболяване се сблъскват жените, които използват некачествени козметични средства. А хроничната форма, най-често се открива при възрастни и хора с отслабен имунитет.
Мейбомиевите жлези са разположени в горните и долните клепачи и се отварят в края на миглите. По своята същност те са мастни жлези с алвеоларна структура.
Функцията на тези анатомични образувания е образуване на мастен секрет, смазващ клепачите и предпазващи очната ябълка от изсъхване.
В горния клепач отворите наброяват от 30 до 40, а в долния от 20 до 30
Развитието на възпаления в мейбомиевите жлези способства за въздействието на тях на патогенна флора. При повече от 40% от болните този патологичен процес се дължи на кожен стафилокок.
Освен това често възбудители са златист стафилокок, пропионобактерии и коринебактерии. По-рядко възпалението е обусловено от гъбична флора, а също и кожни акари от рода Демодекс.
Следва да се отбележи, че при подобна етиология най-често вторично се присъединява бактериална флора с увреждане на другите структури на очната ябълка.
Обикновено инфекциозната флора се разпространява към клепачите при контакт с мръсни ръце или с някакви други предмети. А също и при продължително пребиваване в условията на повишена запрашеност. Съществуват редица фактори, които повишават вероятността от развитие на мейбомит.
Първо, това е понижаване на нивото на имунната защита, което се дължи най-често на вредни навици, преохлаждане, съществуващи хронични заболявания.
Освен това често възпалението се предизвиква от използване на некачествени или чужди козметични средства, носене на лещи с изтекъл срок на годност.
Още един интересен момент е доказаната взаимовръзка между мейбомит и различни ендокринни нарушения, а също и заболявания от страна на стомашно-чревния тракт.
Симптоми на мейбомит
Най-често страда горният или долният клепач. Едновременното засягане и на двата клепача се среща много рядко. При остра форма симптомите нарастват стремително.
Болният се оплаква от изразена болка в областта на клепача, парене и усещане, сякаш в окото е попаднало чуждо тяло. При преглед може да се установи, че засегнатият клепач е зачервен и значително отекъл.
Диагностика и лечение
Първоначалната диагностика прави въз основа на визуален преглед на засегнатата област. Задължително е необходимо провеждане на стандартни очни изследвания.
Лечението зависи от етиологията. При бактериална природа на заболяването се назначават антибактериални средства.
Ако се установи кожният акар Демодекс, се предписват противопаразитни препарати. Допълнително клепачите се обработват с антисептичен разтвор.
