Много компании вече предлагат на своите служители да си имплантират микрочип в китката на ръката за по-бързо и по-удобно извършване на редица рутинни операции.
С какви рискове може да е свързано това?
Дейв Уилямс не почувствал почти нищо – сякаш се докоснал леко до нещо твърдо.
За повечето това грахче с размер на оризово зърно, имплантирано в тъканта на дланите между палеца и показалеца.
И само когато 33-годишният Дейв с един замах на ръката отваря входната врата на офиса, околните долавят нещо нередно.
Под кожата на Уилямс е имплантиран микрочип, електронна схема, заключена в малка стъклена капсула.
Може да се използва приблизително по същия начин както и ние използваме безконтактната платежна карта.
Уилямс, разработчик на системи от компанията Mozilla, един от т.нар. биохакери, ентусиасти, опитващи да усъвършенстват своя организъм с най-нови технологии.
В дадения случай Уилямс се опитал да си имплантира чип с радиочестотна идентификация – просто от любопитство.
След процедурата по имплантиране се превръща в ходеща безконтактна смарткарта.
Регистрирайки своя чип на различни устройства, Уилямс може да използва редица удобни функции.
Например, с едно докосване с ръка можел да преправя своите контактни детайли в телефона на колегите.
Ново ниво на удобство
Уилямс се оплаквал, че има най-лошата памет на света.
За него огромно предимство на импланта е, че повече не трябва да се безпокои, че е забравил паролата или ключовете, сега са винаги с него.
Това ново удобство изглежда привлекателно за много хора, желаещите да експериментират с имплантирания микрочип все повече нарастват.
Представителят на един от производителите на такива чипове обяви в интервю, че през изминалата година са продадени повече от 10 000 броя.
И заедно с приспособления за имплантиране под кожата.
Но колкото по-широко са разпространени тези импланти, толкова повече нараства загрижеността на тези, които се притесняват от нахлуване в личното пространство.
Неотдавна компания за производство на търговски автомати обяви, че предлага на своите работници имплантиране на микрочип в ръката.
От ръководството на компанията заявяват, че цената на микрочипа е 300 долара и ще позволи на служителите да:
• отварят врати;
• да се логват в компютрите;
• да си купуват храна от столовата на фирмата;
50 служители вече са дали съгласие за имплантиране на микрочипа.
Същото се случва и в много други фирми по целия свят.
Някои от тях започнаха да слагат чипове на служителите си преди повече от 10 години
Активистите от групите за граждански свободи предупреждават, че поставянето на чипове може да доведе да неправомерно нахлуване в личния живот.
Но много, които вече живеят и работят с такива импланти са изненадани от подобни тревоги.
Технологията не е нова
Определена информация за човека лесно може да се събере и без всякакъв имплантиран микрочип.
Технологията за радиочестотна идентификация вече се използва в товарните превози, за изпращане на багажи на авиопасажери и за доставяне на храни в магазините.
Използва се и за поставяне на чипове на домашни животни.
При много от нас тази технология е под формата на безконтактни карти, билети за пътуване, електронни паспорти.
Повечето от съвременните смартфони също поддържат тази технология.
Системата за пръстовите отпечатъци, която беше въведена по болниците, също се базира на тази технология
Имплантираните чипове правят технологията съвсем близка – от пластмасов чип в портмонето става чип, имплантиран в ръката.
