Смята се, че патогенните инфекции имат една от две възможни последствия – или инфектираният организъм се разболява или имунната система се преборва и елиминира проникналия микроорганизъм.
Наскоро обаче се установи, че може да се стигне и до друго развитие – в някои ситуации инфектираният организъм, наречен домакин, може да стане толерантен към специфичния патоген, като допуска продължителното присъствие на бактерията или вируса без каквито и да било неблагоприятни ефекти.
Първоначално открита и проучвана при растенията, нечувствителността към определени заболявания бе открита, че съществува и при животните, дори и при хората.
Сега проучване на изследователи от болница в Масачузетс откриха механизъм, водещ до толерантност към често срещана, но трудна за лечение бактериална инфекция посредством малка молекула, която се използва от патогените с цел откриване на други такива видове в околната среда.
Екипът от болницата в Масачузетс описва как отделянето от бактерията псевдономас аеругиноза на тази молекула, наречена 2-аминоасетопфенон – 2-АА, която тренира имунната система на мишки да допусне продължително присъствие на бактерията като препрограмира имунните клетки, които нормално биха активирали възпалителен отговор, който да изчисти патогена.
P. Aeruginosa е сред най-честите причинители на опортюнистични инфекции, много щамове на които стават нечувствителни към повечето антибиотици.
Настоящите открития са безпрецедентни, тъй като откриват специфична молекула, отделяна от бактерии, която действа като трениращ толерантността на домакина агент, казва един от водещите автори на проучването.
Нови данни разкриват огромен потенциал за разработването на превантивни стратегии за трениране на имунната система на домакина, която да стане безопасно толерантна към патогените и да може да създаде възможности за разработването на съвременни терапевтични методи срещу бактериалните инфекции.
За целта на проучването, авторите му се фокусират върху 2-АА – „кворум-чувствителната“ молекула, използвана от някои бактерии за наблюдение на тяхната плътност в средата на домакина.
В предходни проучвания, същият екип открива доказателства, че 2-АА молекулата предизвиква толерантност. Например, 90% от мишките, лекувани с 2АА оцеляват от инфекцията, предизвикана от псевдономас аеругиноза, в сравнение с 10% от животните, които не били лекувани.
В други проучвания се излага тезата, че патогените могат да неутрализират имунитета на домакина чрез епигенетично препрограмиране, което може да промени експресията на специфични гени или пък да не се случи това.
Един от известните механизми е добавянето или премахването на молекули ацетил около хистоновите протеини около които ДНК е увита, като е известно, че бактерията манипулира имунитета на домакина, въздействайки на ензимите, които контролират процеса на ацетилиране.
В серия експерименти екипът от учени за първи път потвърждава, че предварителното трениране на човешки и миши имунни клетки с 2АА има дългосрочен потискащ ефект върху възпалителния отговор.
Също така и открили, че намаляването на ацетилирането в клетките от третирането с 2АА молекулата потиска експресията на възпалителните цитокини при клетъчните и животински модели.
Експресията и активацията на хистон деацетилаза 1, ензим, който премахва ацетиловите групи, е повишен при третирани с 2АА клетки, а потискането на неговата активност намалява толерантността на псевдономас аеругиноза и увеличава риска от настъпване на смърт при мишките.
Като цяло резултатите са в подкрепа на тезата, че 2-АА тренира много добре имунната система да приема присъствието на някои патогени посредством ензима хистон деацетилаза 1, който предотвратява транскрипцията на възпалителни белтъци.
