Всеки човек, сблъскващ се със заболяване, знае, че лечението му не струва евтино. Това се отнася и за консултациите при квалифицирани специалисти и за диагностичните процедури, които не са включени в задължителния пакет медицински услуги на националната здравноосигурителна каса.
Въпросът за стойността на лекарствените средства не е така еднозначен – почти всеки препарат се пуска на пазара едновременно от няколко производителя и цената на лекарството може да варира в пъти. В такава ситуация има смисъл да сме наясно с това по какво се отличават оригиналните средства, техните аналози и дженерици.
Как се формира цената на препарата и на неговите дженерици?
Появата на нов препарат на пазара винаги се предшества от огромен обем от работа. Обикновено учени, наети от една от големите фармацевтични компании, представят резултатите от изследванията за влиянието върху човешкия организъм на по-рано не прилагана комбинация от известни вещества /много рядко – с включването на напълно ново, скоро синтезирано вещество/.
За да се получи разрешение за пускане на пазара на лекарства, е необходимо то известно време да бъде тествано в лаборатории върху животни, а след това да се проведат пълноценни клинични изследвания върху хора.
Само след получаването на достоверни данни за неговата ефективност и безопасност, може да бъде издаден патент за него, тоест да бъде патентован, разбира се това не е задължително.
След това фирмата производител организира рекламна кампания, за да се привлече към непознатото средство вниманието на лекарите и пациенти. Целият процес отнема няколко години и струва немалко пари.
В резултат новото лекарство излиза на пазара, а разходите по неговото проучване, патентоване и рекламиране неизбежно се включват в неговата стойност.
Патентовайки състава на лекарството и търговското му название, фирмата получава право еднолично да го предлага на пазара в срока на патентната защита. За различните държави този срок не е еднакъв, в България е 20 години, а в САЩ – 12 години.
И дори се допуска удължаването на този срок с 5 години, поради голямата вероятност от забавяне издаването на разрешение за пускане на лекарството на пазара. През цялото това време компанията изобретател получава приходи от продажбата на препарата.
Разбира се и други фирми не биха имали нищо против да участват в производството на новия лекарствен препарат, но до изтичането на срока на патентната защита това е юридически невъзможно.
Освен това, ако лекарството е действително ефективно, от неговото разширено предлагане на пазара са заинтересовани и потребителите. Същевременно е силно наложително понижаване на стойността на препарата, за да стане той достъпен и за пациентите, които са със средни доходи.
Всички тези причини водят до появата на пазара на дженерици – копия на оригиналните лекарства, предлагани с разрешение на фирмата изобретател или след изтичане на срока на патентната защита.
Обикновено те се произвеждат или под други названия – патентоването на изключително наименование е свързано с доста по-малко разходи, отколкото регистрацията на изходно средство, или под международно непатентовано наименование, което всъщност е названието на основното активно вещество на препарата.
Струва ли си да купуваме дженерици вместо оригинални препарати?
Преди да решите този въпрос за себе си, следва да разберете, че дженериците рядко са пълни аналози на изходните препарати. За да се считат 2 лекарства, пуснати на пазара от различни производители, за идентични, сходствата в техния химичен състав не са достатъчно.
Аналозите трябва да бъдат еднакви биологически и терапевтично, тоест по нищо да не се отличават един от друг ни по спецификата на усвояване, ни по способ на въздействие. При това тази идентичност трябва да се докаже с помощта на резултати от обширни клинични изследвания.
