Много десетилетия продължават споровете за това какво оказва влияние на човека – възпитанието и околната среда или генетиката. Според резултатите от ново мащабно изследване, в това противоборство в крайна сметка никой не печели.

Учени от Института за изследване на мозъка в Кунсланд / Queensland Brain Institute/ и от Амстердамския свободен университет / VU University of Amsterdam/ извършили мета-анализ, обработвайки данните от практически всички изследвания с участието на близнаци за последните 50 години.

В получената извадки влезли 14.5 милиона двойки близнаци.

Метод на близнаците е един от най-важните при изследването на ролите на гените и на средата. Той е основан на съпоставянето на чертите и здравословното състояние на еднояйчните – монозиготни и разнояйчни – хетерозиготни близнаци.

При еднояйчните, идентични близнаци, развиващи се от една оплодена яйцеклетка – генотиповете са идентични. Съответно и различията между тях се отнасят към въздействието на околната среда.

Оказало се, че средно всяка черта или разстройство, обусловени от гените и средата са приблизително в еднаква степен – 49% вариации, дължащи се на гените, около 51%, произтичащи средата като вероятността за грешки при измерването е около 1%.

Резултатите от изследването могат да оставят неудовлетворени ревностните фенове на една от страните в спора „наследственост срещу среда“. Но както казва един от авторите, данните биха могли да помогнат при избора на оптимална стратегия за откриване на гени, оказващи влияние на заболяванията.

В допълнение следва да се отбележи, че заниманията със спорт могат да направят еднояйчни близнаци различни само за няколко години.
Определянето на дългосрочния ефект от физическите упражнения не е лесна задача.

Дори най-убедителните изследвания не съдържат преки доказателства за това как упражненията влияят на здравословното състояние на човека.

Роля играе не самия спорт, но също и генетиката, определяща например издръжливостта и реакцията на различни видове натоварвания и дори интересът към тях и околната среда – възпитание и култура.

Именно поради това изследванията с еднояйчни близнаци са едни от най-високо ценените. По определение такива двойки имат еднакъв генотип. Ако те са расли в едно семейство, то са получили и еднакво възпитание.

Така става възможно изучаването на това как начинът на живот влияе на хора с еднакви гени и едно минало.

По-ранни изследвания с участието на остарели двойки близнаци, водещи различен начин на живот и имащи различни навици показват, че те остаряват по-различен начин – физически неактивният близнак се отличавал с влошено здраве и по-голяма вероятност да умре рано.

Но в нито едно от предходните изследвания не се разглеждало прякото въздействие на различията в начина на трениране върху здравословното състояние.

Авторите на новото изследване от University of Jyvaskyla и от други институти във Финландия използвали една от най-големите бази данни – регистърът на близнаците FinnTwin16, в който присъства информация за близнаци над 16-годишна възраст.

Изследователите анализирали данните на млади еднояйчни близнаци – на възраст от 20 до 25 години, начинът на живот на които започнал съществено да се различава, след като напуснали родителските си домове.

Те успели да открият 10 двойки близнаци-мъже, при които всеки един от близнаците се занимавал със спорт, за разлика от втория. Различията се проявили 3 години преди провеждането на изследването.

За определяне на физическото състояние на тези двойки близнаци и на метаболитното им състояние в лаборатория била измерена тяхната издръжливост, композиционен състав на тялото и чувствителност към инсулин, а също и била извършена и компютърна томография на мозъка.