Психолозите са убедени, че подобните хора имат повече шансове да станат двойка, отколкото пълните противоположности, а външността е действително важна за началния етап на познанството.
Някои от тези наблюдения могат да разочароват, но преодоляването на остарелите стереотипи за отношенията са отличен шанс по-добре да опознаем себе си и партньора.
1. Разстоянието не укрепва любовта
Повечето връзки започват между хора, живеещи близко един до друг. Колкото по-малко е разстоянието, толкова повече шансове имате да заинтересовате партньора и да образувате здрава двойка.
Разбира се, не отписвайте от сметките обединяващата сила на социалните мрежи, но още в средата на 20-ти век любовните истории обикновено започвали в университетите, на работните места или в приятелски кръг.
Интернет коренно промени човешката комуникация, но онлайн познанството е само отправна точка на отношенията.
Колкото по-далеч един от друг се намират влюбените, толкова повече време, пари и усилия изисква тяхното общуване.
Физическата близост, докосванията, прегръдките, дарява на хората чувство за общност, а тяхната липса често става причина за ревност, безпочвени обвинения, неразбиране и спорове.
2. Външността има значение
Макар и привлекателността да не гарантира щастливи отношения, съществено повишава шансовете човек да се запознае с голям брой хора, сред които може да се окаже и потенциалният партньор.
Скоро след познанството в играта влизат личностните качества, и социалното взаимодействие превръща обикновения конкурс за красота в осмислени и продуктивни отношения.
Това се отнася не са само за живото, но и за онлайн общуването – любимата на всички социална мрежа Фейсбук първоначално е била замислена като услуга за оценка на привлекателността на студентите от Харвардския университет, и едва след това еволюира в огромна социална платформа, в която потребителите споделят новини, постижения и преживявания.
3. Любовта е сляпа
Няколко чаши хубаво вино могат да направят околните ослепително привлекателни, и макар и опиянението да има много общо с любовта, сега не говорим за алкохолна слепота.
Психолозите и невробиолозите твърдят, че страстната любов кара човек да не оценява партньора си максимално обективно.
Цветно-бонбоненият период на отношенията ни се струва най-доброто време от живота, заради интензивния синтез на редица хормони на щастието и на възбудата, адреналин, серотонин и вазопресин.
Веднага щом емоционалната буря утихне, на човек го наляга вълната на осъзнаването, и само сериозните усилия и на двамата партньори помагат за възприемането нова зряла форма на любовта и за запазване на връзката.
4. Сходството – гаранция за симпатия
Американски психолози от университета на щата Канзас събрали анкетни данни за 1500 случайни двойки. Влюбените, приятелите и неотдавнашните познати подробно разказали за своите личностни качества, ценности, навици.
Оказало се, че повечето от тях имали подобни вкусове и възгледи за живота, което се превърнало в условие за доброжелателно общуване и симпатия.
Заключението на учените е, че ни харесва това, което добре познаваме. И след това повторили експеримента с хора, срещнали се за първи път.
Запознавайки се с човек, чиито вкусове и убеждения са били кардинално противоположни, доброволците без да се чудят много избирали по-сходен и разбираем за тях събеседник.
Така, поговорката, че мъжът и жената са един сатана, много повече отговаря на действителността, отколкото стереотипа за привличането на противоположностите.
Изследователите смятат, че колкото повече остаряваме, толкова повече намалява желанието ни да си сменяме кръга на общуването и да се сближаваме с хора, чиито начин на мислене може да наруши уютният ни и комфортен свят.
