Навикът да се самосъжаляваме е препятствие по пътя към нашето личностно развитие.
Пречи ни в постигането на поставените цели, забавя личностното, духовно и кариерно израстване.
Човек, който съжалява себе си, отказва да поеме отговорност за своя живот в своите ръце.
Така просто си плува по течението и с всеки изминал ден шансовете сам да управлява съдбата си стават все по-малки и по-малки.
Съсредоточаването само върху негативното ни пречи да се радваме на живота и да забелязваме приятните детайли, създават условия за развитие на песимизъм.
Но старанията не са достатъчно, ако се съпровождат с желанието да се променим и да започнем да живеем в реалността, а не с измислени фантазии.
Може ли навика да съжаляваме себе си да бъде наследен от родителите?
Когато малкото дете се учи да ходи, то може да пада по няколко десетки пъти на ден. Всеки път родителите го съжаляват, а след това го подбуждат да прави нови крачки.
С времето животът става все по-многостранен.
Детето се учи да общува с връстниците си, намира си някакви нови увлечения, започва да спортува.
Всъщност, при всяки дейност може да се провали.
Но колкото по-голямо става детето, толкова по-сдържани във своите реакции трябва да стават родителите.
7-годишно дете не трябва да се съжалява по същия начин както и дете при случайно падане.
Също така следва да се постъпва и при поражения, и заедно да се отстраняват.
Тогава детето ще разбере, че от всяка сложна ситуация трябва да търси изход, а не да се концентрира върху собствените си отрицателни емоции.
Важно е как реагират възрастните при конфликти на детето с околните деца. Винаги ли застават на страната на детето и не се опитват да се ориентират в ситуацията, и го изкарват пострадало?
И ако в съзнанието на детето се залага мисълта, че е жертва на обстоятелствата, то това сформира лоши навици в неговия характер:
• Безотговорност;
• Слаба воля;
• Нежелание за разрешаване на проблемите със собствени сили;
Такива деца често имат проблеми в колектива, например, детето може да се подразни от определението, което му дават – мамин син.
Детето бързо разбира, че ролята на жертва е доста изгодна, и започва да се самосъжалява, дори там, където изобщо не е необходимо.
Така оправдава собствения си мързел, нежеланието да полага усилия за нещо.
Какви са последствията в по-старша възраст?
Ако човек не се самоусъвършенства, не анализира качествата и особеностите на своята личност, навикът да се чувства жертва преминават и в зряла възраст.
Това се превръща в препятствие за всички житейски сфери.
В работата такъв човек е винаги убеден, че на кариерното израстване пречат завистливи колеги или агресивно настроен началник.
В семейството партньорът няма да го разбира, а децата се оказват най-непослушните и изоставащи в развитието си.
Навикът да търсим само лошото във всичко отблъсква хората, общуването с околните не върви.
Приятелството полага вложения в отношенията и от двете страни.
Хората, които се самосъжаляват, често не желаят да изслушат проблеми на приятеля, заети са със собствените си неуспехи.
Така близките приятели стават все по-малко и по-малко, и се появява още един повод за тревога – самота и липса на социален живот.
Понякога навикът на човек да се оплаква от живота се задълбочава с възрастта.
Хората в напреднала възраст са с доста труден характер.
По-остро преживяват провалите, страдат от недостиг на внимание на порасналите си деца.
