Преди повече от 140 години, на 9 юни 1875 г. в Лондон се ражда сър Хенри Холет Дейл – учен, който открива един от най-важните за човешкото общество хормони – окситоцин.
През 1936 г. сър Хенри Холет Дейл заедно с Ото Леви получава Нобелова награда по медицина за изследване в областта на предаване на нервните импулси – и за окситоцина включително.
През следващите години учените откриват все нови и нови сфери на действието на окситоцина.
Оказва се удивително вездесъщ – налага се впечатление, че обществото заедно с всички негови сложни връзки съществува само благодарение на вълшебния хормон.
Игри с хормони
История на откритието на окситоцина – това е разказ за изящно объркване и за еволюцията на хормони. Този хормон се образува не само в главния мозък.
Неговият синтез протича и в сърдечния мускул, в стената на дъгата на аортата, в гладката мускулатура на храносмилателния тракт и дори в гонадите.
Там също изпълнява своята функция.
При бозайниците, освен стимулация на съкращенията на гладката мускулатура на матката в процеса на раждане, също кара мускулните влакна да се съкращават.
А това води до отделяне на кърма – лактация.
В семенниците на мъжете участва в синтеза на стероидни хормони, заедно с тестостерона определя степента на подвижност на сперматозоидите.
А в яйчниците заедно с женските полови хормони регулира процеса на развитие на жълтото тяло.
Косвено окситоцинът влияе на синтеза на тестостерон – чрез контрола на лутенизиращия хормон в хипоталамуса.
А вазопресинът също отключва процеса на съкращение на гладкомускулните влакна, но и в кръвоносните съдове.
Освен това, и тази негова функция следва да се изнесе на първо място.
Играе ключова роля в регулация на водния обмен на човешкото тяло, и затова също се нарича антидиуретичен хормон.
Последно означава, че умее да отключва процеса на обратно движение на течности през мембраната на бъбречните каналчета.
И ако задната част на хипофизата, където се синтезира вазопресин, по някаква причина престава да функционира.
Развива се незахарен диабет – патология, при която течността бързо напуска организма заедно с урината.
Обратното връщане на течности в организма спира да функционира.
Двата хормона се състоят от 9 аминокиселини и се отличават един от друг по 2 пункта.
Дори гените, които кодират 2 хормона, се намират един до друг на една и съща хромозома.
Затова учените предполагат, че някога в един от процесите на еволюция един от гените се е удвоил.
Променил се е и е започнал да кодира нов хормон.
Това се потвърждава от факта, че всички гръбначни имат 2 хормона.
А при безгръбначните се образува само един – аналог и на окситоцин, и на вазопресин.
Окситоцин – хормон и невротрансмитер
Хормоните – това са вещества, които се разнасят с кръвта из целия организъм, контактуват със специални рецептори в клетките мишени.
И така се активират едни и същи процеси в клетките мишени.
Хормоните влияят на обмяната на веществата и на цяла съвкупност от обмяната на веществата и на редица физиологични функции.
Невротрансмитерите пък са вещества, при които се предават електрохимични импулси между невроните.
Как се случва това – между невроните съществува място на контакт – синапс?
Невромедиаторите пък са вещества, които циркулират по синаптичната верига и така предават импулс от една нервна клетка на друга.
