Плаши ни неопределеността, неизвестността, тревожи ни собствената ни неувереност. Това съвсем не е изненадващо, но то сериозно ни ограничава, сякаш ни връзва ръцете и краката, пречи да направим сериозна крачка напред.
Как да променим този подход към живота и към утрешния ден
Неизвестността плаши – и това е нормално и разбираемо. Свикнали сме към това състояние и сме престанали да го забелязваме, тъй като сме се научили да прогнозираме, контролираме, планираме и вярваме.
Научени сме да се подчиняваме на неизвестността на утрешния ден, доверяваме се на собственото си съзнание, рисувайки картина на бъдещето, въз основа на предходен опит.
В работата, в отношенията с околните, по въпросите на любовта бихме искали да знаем къде отиваме, какво ще получим или поне бихме могли да получим. За да направим следващата крачка, е необходимо да знаем къде да стъпим.
Доверие в живота
Отношение към неизвестността – това е отношение към живота като цяло. Това, което ще се случи след секунда, към момента не е известно.
Когато четем този текст, не се тревожим и не се стремим да контролираме автора и да управляваме неговата мисъл. А се доверяваме на неизвестността на всеки нов ред.
Доверие към сценария на живота – това е доверие към невидим режисьор, а може би и към принципите, по които се развива сюжета на пиесата.
Дори и ако не осъзнаваме тези принципи, това не трябва да ни плаши, макар и подсъзнателно, се стремим да избягваме множество опасности – от най-незначителни до фундаментални.
„Бог знае защо”
Този израз използваме, за да покажем степен на абсурдност и непредсказуемост. Ако Бог знае, то човешката рационалност само вдига ръце. Всичко може да се случи, възкликваме ние, когато правим прогнози за бъдещето.
Ако се замислим, толкова ли са много в живота моментите, когато всъщност се случвало това, което не искаме или не сме могли да предвидим? Най-вероятно не повече от 10 от 100.
Склонни сме да игнорираме общите правила и да мислим възможност, но реалността е напълно рационална и предсказуема, макар и разбира се, без изненади. Тогава защо неизвестността ни плаши?
Знанието като опора
Когато попаднем в непозната ситуация с висока степен на фрустрация и стрес, съзнанието се опитва да намери опора.
Ако не може да открие такава, усещаме уязвимост и крехкост – не само своята, но и на света, тъй като именно той сякаш ще рухне.
Важно е да се държим за нещо твърдо, здраво да сме стъпили на земята. Единствената цел е да се сдобием с опора, за да не паднем в пропастта на отчаянието. Стабилността е спасението, за да оцелеем.
Светът е пълен със загадки
Сега си представете, че знаем всичко и сме убедени на 100%. Така за кратко ще загубим интерес към всичко. Знанията ще престават да ни дават необходимата свобода, личността ни ще премине към модела на притежанието.
Преставаме да играем, тъй като всичко ще бъде под контрол. И вече няма да реагираме по детски към света, като към нещо по-голямо и неизвестно, което буди у нас възхищение и достъпът до него е ограничен.
Реалният свят е прекрасен въпреки своята непостижимост за нашия разум. Неизвестността за нас е източник на свежест, най-важното е скуката да не завладява живота ни, а това би се случило, ако знаехме всичко и бяхме на 100% сигурни какви предстои да ни се случи.
Магията на новия ден
Въпреки предсказуемостта, всеки нов ден има потенциал, който все още не се е реализирал. Актуализацията на този потенциал зависи не само от нас, тъй като ние играем роля на музикален инструмент в ръцете на музикант. Неизвестността на новия ден се пресъздава през нашия живот.
Ето защо е полезно да си задаваме важни въпроси. От какво се страхувам, кога се боя от неизвестността? Какво очаквам от неизвестността? Страхувам ли се повече от неизвестното или от известното? Защо все още не е ясно и очаквам най-негативното? На какво се доверявам повече, на себе си или на живота? Това, което мен ме плаши, е актуално за тази ситуация?
При този подход неизвестността престава да бъде плашеща и става част от живота ни.
