Гастритът е заболяване, възникващо в резултат на увреждане на лигавицата на стомаха и съпровождащо се с остро или хронично възпаление.
Открива се при 68% от възрастното население. Различават се 3 основни форми на гастрит – остри, хронични и специфични.
Хроничният гастрит е възпалително заболяване на лигавицата на стомаха, при което проявленията и характера на нарушенията на функциите на стомаха – секреторна, моторна, инкреторна, до голяма степен зависи от причината, предизвикала това заболяване.
Най-честата причина за хроничен гастрит е хеликобактерна инфекция. Значително по-рядко се среща автоимунната форма – при В-12 дефицитна анемия, болест на Адисон, заболявания на щитовидната жлеза.
Пълна кръвна картина – при хроничен гастрит обикновено е без отклонения, само при В12-дефицитна анемия се наблюдава намаляване на броя на еритроцитите, нивото на хемоглобина, левкопения и тромбоцитопения.
Биохимичен анализ на кръвта – обикновено е в пределите на нормата при хеликобактерна инфекция. При болните се наблюдава хипербилубинемия – при В12-дефицитна анемия, понижаване на количеството на общия белтък, на нивото на гама глобулините.
Във всички случаи на хроничен гастрит се препоръчва изследване на нивата на белтъците и белтъчните фракции в кръвта, определяне на пенсиногена в кръвта и в стомашния сок, активността на алкалната фосфатаза, трансминазите, нивото на електролитите – калий, натрий, калций.
При хроничен гастрит се прави изследване на стомашен сок. Нарушения на киселообразуващи функции при хронични гастрити до голяма степен се определя от характера на патологичния процес и степента на неговото проявление.
Фракционното сондиране и вътрестомашната pH-метрия позволява провеждане на диференциална диагностика на патологичните процеси с отчитане на базална /БАО/ и максимална киселинна продукция /МАО/.
В изследването на стомашен сок при хроничен гастрит със секреторна недостатъчност и умерен атрофичен гастрит в базалната порция на стомашния сок липсва свободна солна киселина – МАО не надвишава 5 мМ на литър.
За диагностиката на истинска ахлорхидрия се използва максимална хистаминова стимулация – проба на Кей. При истинска ахлорхидрия общата киселинност не надвишава 2-8 мМ на литър след двукратно въвеждане на хистамин.
При антрален гастрит при изследване на стомашен сок се открива хиперактивен, хиперпариетален или панхиперхлорхидрен тип секреция.
Наблюдава се известна корелация в изследването между секрецията на солна киселина и нивото на пепсин. При ахлорхидрия пипсиногенът не се превръща в пепсин, което води до липса на протеолиза.
Нарушенията на функцията на стомаха да секретира киселина се развиват по-рано от неговата ензимно образуваща функция.
Особено внимание при изследване на болни с хроничен гастрит следва да се отделя на откриването на хеликобактерна инфекция.
Както е известно, грамотрицателните бактерии обитават лигавицата на пиллорния отдел на стомаха в участъците на стомашна метаплазия в хранопровода и 12-пръстника.
Сред тези бактерии съществуват щамове, способни да увреждат клетките, така наречените улцерогенни. В 95% от случаите тези микроорганизми предизвикват антрален гастрит, в 56% - пангастрит.
Диагностиката на хеликобактерната инфекция се основава на:
• Цитологично изучаване на отпечатъци и биоптати от лигавицата на стомаха;
• Използването на уреазен тест и С-уреазен дихателен тест;
• Резултати от посявката – биоптати, в хранителна среда;
• Определяне на антитела към хеликобактериите – извършва се 3-4 седмици след инфектирането, като се откриват имуноглобулин А и имуноглобулин G в кръвта и имуноглобулини – А, М и Г в кръвта.
При хроничен автоимунен гастрит се наблюдава рязко понижаване на киселинната и пепсинобразуващата функция на стомаха, а в тежки случаи до ахлорхидрия.
