Някои големи корпорации, а често и отделните хора разпространяват целенасочено заблуждения или се опитват нарочно да скриват факти. Тази практика дори има и название.
През 1979-та година достояние на публиката става секретната служебна бележка от цигарена компания. Тя била озаглавена „Предложение по тютюнопушенето и здравето“ и била съставена 10 години по-рано.
В нея се описват целият набор от прийоми, използвани от цигарените компании за борба с „антицигарените сили“.
В един от най-любопитните нейни раздели се говорило как трябва да се подхожда към пропагандата, а именно, че трябва да се пораждат съмнения, тъй като това е най-добрият начин за борба с фактологичната база, която хората са възприели. Освен това този способ предизвиква спорове и полемика.
Това откровение привлича вниманието на Робърт Проктор, професор по история на науката от Стандфордския университет в САЩ.
Той започнал да изучава как цигарената индустрия се опитвала да накара хората да се съмняват в това, че тютюнопушенето е свързано с рака.
Проктор изяснил, че цигарените компании, тъй като не желаят широката публика да узнае за вредното въздействие на тяхната продукция, похарчили милиарди долари, за да скрият факти за влиянието на тютюнопушенето върху човешкия организъм.
По време на своите проучвания Проктор измислил название на науката за умишлено култивиране на невежеството – агнотология.
Агнотологията се занимава с изследването на съзнателните действия по дезориентация и въвеждане в заблуждение на хората.
Обикновено подобни действия са насочени към продажба на определена стока или към получаването на някаква полза.
Проктор отбелязва, че влиятелните отрасли разпространяват заблуждения, за продават стоките, които произвеждат. Невежеството е сила, а агнотологията се занимава с умишленото формиране на невежество.
Невежеството – това е не само липса на знание за нещо, а също и политически прийом, съзнателно използван от влиятелни играчи, което не желаят да узнаем нещо.
Между впрочем Интернет способства за разпространението на невежеството – това е площадка, на която всеки човек може да се представи за експерт.
Въпрос на баланс
Агнотологията е не по-малко актуална и в наши дни.
Например, политическите опоненти на американския президент Барак Обама много месеци се опитваха да накарат избирателите да се усъмнят, че той е истински американски гражданин, тоест не е натурализиран американски гражданин, докато през 2011-та година той най-накрая не представил пред публиката своя акт за раждане.
А в Австралия някои политически коментатори предизвикали паника, сравнявайки кредитния рейтинг на страната с гръцкия – въпреки че наличната достъпна информация на рейтинговите агенции показва съществени разлики между двете икономики.
Проктор пояснява, че семената на невежеството често се разпространяват под формата на балансирана дискусия.
Например, на всички ни е известно, че по всеки повод ще се намерят 2 противоположни гледни точки – но въз основа на този факт не трябва да се правят рационални заключения.
Именно с помощта на тази тактика, цигарената индустрия се опитвала да докаже, че цигарите не вредят на здравето.
Нова ера на невежеството
Ние живеем в свят на радикално невежество, и изобщо е изненадващо, че покрай този информационен шум се прокрадват се прокрадват макар и зрънца истина.
Фактът, че информацията днес е свободно достъпна не означава, че хората бързат да се възползват от тази свобода на достъпа.
Ако хората не разбират някаква концепция или факт, те се превръщат в лесна плячка за влиятелни групи, чиято цел е да ги объркат още повече.