Подготвят ни за среща с опасностите в реалния живот. Резултатите от изследването, проведено от учени от Женевския университет, бе публикувано в рецензирано издание.
Изследователите провеждат 2 експеримента с участие на групи доброволци. В рамките на първия, в който участвали 18 души, на участниците предложили да прекарат нощта в лаборатория.
Мозъкът се подготвя за реални опасности с нощни кошмари
Преди да си легнат, на главата на всеки от тях прикачат електроди, което дава възможност на учените да наблюдават на електроенцефалограф за промяна на електрическата активност на различни области на главния мозък по време на сън.
За една нощ участниците няколко пъти били събуждани, задавали им се редица въпроси дали са сънували нещо, и ако да, дали са изпитвали страх.
Установени са 2 области на мозъка, които отговарят за чувството на страх по време на сън.
Известно е, че по време на сън първата от тях играе ключова роля в превръщането на сигналите, постъпващи от различни части на тялото, по време на емоции. Тази област автоматично се активира, когато изпитваме страх.
Втората област – предната поясна кора, отговаря за двигателните и поведенчески реакции в ситуация, която ни застрашава.
Първоначално учените не успяват да установят какво се случва в мозъка, когато сънуваме нощни кошмари.
По време на бодърстването за усещането за страх отговарят и други участъци на мозъка.
Изследователите впоследствие решават да проучат съществува ли връзка между емоциите, които изпитваме по време на страшен сън, и емоции, които преживяваме в период на бодърстване.
Период на бодърстване и активност на различни зони в мозъка
За тази цел 89 души, участници в експеримента трябвало да си водят дневник на съня в продължение на седмица.
Всяка сутрин трябвало да си припомнят дали са сънували нещо и ако е така какви чувства за изпитвали, докато са сънували.
В края на седмицата учените наблюдавали активността на различни отдели на главния мозък на участниците на магнитно-резонансен томограф и им показвали плашещи или неутрални изображения.
Оказва се, че колкото повече кошмари сънували участниците, толкова по-ниска била активността на зоните в мозъка, които отговарят за усещането за страх.
Страшните сънища може да се разглеждат като реален тренажор, който ни подготвя за сблъсък с реална опасност.
