Остеопатия – това е клон на алтернативната медицина, направление, което се основава на разбирането, че тялото има възможност само да се лекува.

От какво може да ни излекува остеопатията

Основната цел на това направление на алтернативната медицина е да се премахне физическото и психоемоционалното напрежение на организма.

От гледна точка на остеопатията физическата компонента на тялото – това са мускули, сухожилия, кости и фасции.

Повечето работят именно с тялото, това е базово ниво – биомеханична работа. Чувствителните практики могат да работят и на по-дълбоко ниво.

Здравословното състояние се отразява на физическото ниво, но по-успешен анализ може да се направи на другите, по-дълбоки нива, не физически.

Основата на остеопатията – това е разбирането на структурите и на функциите, които са взаимно свързани и се допълват взаимно – анатомия и физиология, това са като 2 страни на една монета /анатомия и физиология/.

Ако нещо се случи с едната, то измененията, то измененията протичат и в другата. Ако се изменя структурата – се променят функциите, това води до изменение на структурите.

Остеопатията борави с енергиите на тялото

Например, ако кръвта циркулира свободно, то и човек е в добро здраве. Ако някъде съществуват ограничения при снабдяването с кръв, при отделянето на течности, в движението като цяло, то намалява постъпването на кислород, повишава се киселинността в тъканите, както и токсичността.

Ако всичко това се разглежда на енергийно ниво, то може да се отрази същото, което се наблюдава в ограниченията на движението.

Това може да се види и на физиологично ниво, но често основа са много фини проявления, които водят до изменения на ниво физиология.

И още една фундаментална аксиома на остеопатията – тялото и съзнанието са невидим съюз. Всичко се лекува в контекста на цялото, без разделение.

Разлика между остеопатия и традиционна медицина

Основните разлики между остеопатията и алопатичната медицина, която се прилага в лечебните заведения и се изучава в медицинските университети, е в това, че всичко се лекува на базата на разделението.

Алопатията означава – откриване на болест, а целта на остеопатията е да се намери здраве. В конвенционалната медицина тялото най-често се възприема като поле за борба с микроорганизми и бактерии, които се унищожават с помощта на химически препарати, това са лекарствата, но те са със странични ефекти.

От една страна помагат, а от друга вредят, затова е въпрос на много фина преценка да се подбере такъв препарат, който да ни помогне повече, отколкото да ни навреди. Това е много важно в медицинската професия.

Голямо предимство на конвенционалната медицина е, че всички методи, които се прилагат са доказани и ефективни, действат веднага, когато няма за кога да се отлага, и в много чести се случи се касае за живота на човек.

Конвенциалната медицина се базира на основата на доказателства, утвърдени стандарти и протоколи, затова и не трябва в никакъв случай да се отрича, дори и в случаите, когато алтернативната медицина може да помогне.

Двете направления не е нужно да се противопоставят, а да се допълват, за да помагат за подобряване на всеобщото здраве на населението.

Каква е основната цел на остеопатията

В остеопатията основната цел е първичното съединение със системата, за да може тялото оттам да черпи сили за своето излекуване. Работи се на базово биохимично ниво, като се отчита предимно физиологията – мускули, връзки и кости.

Ако разгледа обаче задълбочено остеопатията, то е необходимо да се наблюдава здравето на цялата система. Погледът основно следва да е насочен към здравето на ендокринната система, нервната система и имунната система.

Функциите на тези 3 системи е невъзможно да се разделят. През последните години тези базови положения се възприемат и конвенциалната медицина, тъй като се увеличават възможностите за доказване.

Нервната система и гръбначния стълб, органите, костите, ендокринната система и емоционалното поле – всички системи в организма взаимодействат и постоянно дават една на друга обратна връзка.

Това се изследва в тялото по специфични пътища, например, симпатиковата нервна система се съединява с органите, оттам може да се разбере защо един или друг мускул е в тонус или е прекалено напрегнат.

От обвивката на гръбначния мозък всички нерви се разклоняват – една част към мускулите, връзките и костите, а другите – в ствола на симпатиковата нервна система.

След това нервите стигат до органите, и излизат от тях разделени, но след това отново се съединяват и стигат до гръбначния мозък.

Ето защо и хората, които имат проблеми със сърцето, е възможно да чувстват болка в ръката, защото същите нерви поддържат тези области и са свързани със същите нерви в гръбначния стълб.

Тези явления, протичащи в тялото, биват наричани в остеопатията – фасилитация.

Обикновено нервът трябва да е стимулиран известен брой пъти – приблизително 100 пъти, например, преди да подаде сигнал към нервната система.

Ако пък определен нерв, в определена област е прекомерно стимулиран, тоест протича хиперстимулация и раздразнението в тази област е постоянно.

Причини за това раздразнение може да са всякакви травми – непосредствено физически или емоционални.

Как емоционална травма може да се отрази на физическо ниво

Не е изключено това да са някакви емоционални травми, или постоянно повтаряща се психологическа травма или навик, които сме си изградили с годините.

Ако се наблюдава такъв ефект на раздразнение на органите, то всички патологични процеси, интоксикация, ще протичат в тази област по-бързо.

В конвенциалната медицина се търсят болести, и целта е да бъдат открити възможно най-рано, за да бъдат лекувани ефективно, залага се на профилактика и на ранна диагностика.

Този модел е доказан и работи и затова се прилага масово.

Остеопатията може да види измененията като напрежение на тялото в ранен стадий. Колкото повече напрежение в конкретната област, толкова е по-възбудена.

И всички тези изменения могат да се предотвратят, тоест започналият патологичен процес може да обърне обратно, в посока към излекуване, още преди да станат болест.

Някои от тези начални болестни промени могат да се предотвратят като се работи на много фино ниво на нервната система и с тъканите, а понякога това е работа с енергия и с емоционалното поле на тялото.

Понякога това е достатъчно и просто трябва да се определи къде точно да се натисне, образно казано, но това е самата основа на биомеханиката.

Различните нива на напрежения в тялото – това е винаги част от едно цяло, различни аспекти в тъканите, органите, нервната система имат различни особености на въздействие на тези тъкани.

Диханието на живота

Остеопатите работят с енергия, с по-фините проявления на живот в тялото. И това е още една част от остеопатията. От момента, в който животът се появи в тялото, цялото тяло и енергийната структура около него винаги дишат.

Това не е дишането с белите дробове, а от всяка клетка на тялото, и то е симетрично в цялото тяло, и това е, което в остеопатията се нарича дихание на живота.

Когато възникне травма в системата, диханието на живота се променя. Например, човек има травма на главата, отива при остеопат 6 години след тази травма, и разказва в коя част на главата е била, от коя страна е бил ударът и от каква посока са тръгнали измененията.

Тази информация се запазва в системата на много нива, това могат да са травми на костите, мускулите, връзките, нервната система и ендокринната, емоционалното поле.

Какво може да излекува остеопатията

Остеопатия не лекува нищо, ако въпросът бъде поставен така. Повечето остеопати заявяват, че те не са знахари, и не изцеряват от нито една болест.

Могат обаче да стимулират механизма на самоизцеление на тялото да работи, ако му позволим да работи безпрепятствено, ако му позволим да работи безпрепятствено, ако се отстранят всички блокировки, тогава всичко може да се излекува.

Това също много зависи и от човека, строго индивидуално е, как ще реагира на прилаганите върху него техники, дали ще повярва в тях.

Остеопатите работят не с болести, а със здравето, с което се преборват всички проблеми.