Повечето хора не могат да си спомнят събитията случили се в тяхното детство или си ги припомнят, но с много големи усилия.
Оказва се, че това е абсолютно нормално. Съвсем наскоро учените успели да открият биологичните механизми на това забравяне, което в научните среди се нарича „амнезия на детството“.
Въпреки че децата използват своята памет, за да получават нова информация, много малко хора в зряла възраст могат да си спомнят събития от техния живот, които са се случили, преди да са навършили 3 години.
Психолози от университета Емори, САЩ, успяха да докажат, че на 7-годишна възраст тези ранни спомени „се изтриват“ от паметта. Този феномен се нарича „амнезия на детството“.
Списание „Memory“ публикува изследване, в което учените започнали събеседване на деца на 3-годишна възраст във връзка изминалите събития от техния живот.
На различните подгрупи от тази група деца били провеждани тестове за възможността да възпроизведат отново тези спомени, когато са на 5,6,7,8 и 9 години.
Патриша Бауер и психолог, ръководител на изследването посочва, че това е първата експериментална демонстрация на началния момент на амнезията на детството.
Екипът от учени, ръководен на Бауер, е записвал спомените на децата, а след това провеждал тестове за тяхното наличие, за да се установи момента, в който те ще бъдат забравени.
Проучването е съсредоточено върху изучаването на това как автобиографичната памет се изменя през периода на детската и юношеската възраст. Бауер отбелязва, че изследването на това как се развива автобиографичната памет е изключително важно за разбирането на същността на човека и неговата психика.
На учените отдавна е известно, въз основа на провеждани анкети с хора в зряла възраст, че най-ранните спомени са от около 3-годишна възраст.
Зигмунд Фройд е въвел терминът „амнезия на детството“, за да опише тази загуба на спомени от детските години.
Въпреки това през последните години данните от провежданите научни изследвания показват, че макар и децата да използват способностите за запаметяване да научават майчиния си език и да изучават околния свят, те все още нямат напълно развита структура на нервните тъкани, която е необходима, за да се формират по-сложни форми на паметта.
Вместо да провеждат беседване с хора в зряла възраст, както това било направено в предишните изследвания на амнезията на детството, учените от университета Емори искали да проучат формирането на ранната автобиографична памет, а също да установят на каква възраст всичко това се забравя.
Учените помолили родителите да разговарят с децата си, както обикновено го правят. След записването на тези базови спомени, учените разговаряли с децата няколко години по-късно и ги попитали какво си спомнят за събитията, които обсъждали със своите родители, когато били на 3-годишна възраст.
Когато децата били между 5 и 7 години те успели да си спомнят между 63 и 72% от тези събития. А когато станали на 8 и съответно 9 години, си спомняли само 35% от това, което се случило преди 3-тата година от живота им.
Един от най-неочакваните резултати бил, че макар и децата на 5 и 6 години да си спомняли по-голямата част от събитията от преди 3-тата си година, то техните спомени не били толкова детайлни. А по-големите деца си спомняли по-малко от нещата от най-ранната си възраст, но много по-подробно.
Екипът учени, начело с Патриша Бауер, възнамерява внимателно да проучи възрастта, в която човек придобива способностите за запаметяване на зрял човек. Смята се, че това случва в периода между 9-тата година и преди постъпването в гимназия.
