Съвременните обезболяващи препарати имат ограничена ефективност и многобройни странични ефекти.
Но ново изследване дава по-задълбочено обяснение как нашето тяло възприема болката и отваря вратата към иновационен и по-ефективен начин за лечение на хронична болка.
Хронична болка е тази, при които болезнените усещания продължават повече от 12 седмици, макар и повечето случаи дискомфортът да продължава няколко месеца подред.
Съществуващите към настоящия момент методи за лечение на хронична болка са насочени към помощ за контрол на болката, а не към окончателното ѝ премахване.
За тази цел се назначават различни препарати, електрическа стимулация на мозъка или хирургична интервенция.
Обикновено се предписват 2 категории лекарства за облекчаване на болките:
• Нестероидни противовъзпалителни средства/НПВС/– най-често аспирин и ибупрофен;
• Опиоиди – кодеин и морфин;
2-та вида лекарства невинаги сработват, освен това имат сериозни странични ефекти.
Опиоидите предизвикват зависимост, особено ако се употребяват дълго време, а НПВС създават предпоставки за развитие на стомашни язви и бъбречни увреждания.
Това е причината често хората да се обръщат към алтернативната медицина.
Изследователи от Медицинския център на Колумбийския университет в Ню Йорк проучили какъв е механизмът на хроничната болка.
Изследванията за разработване на по-ефективни аналгетици се забавиха поради ограничената представа за механизмите, с които нервите усещат и предават сигнали за болка.
Обезболяващи и болкови рецептори
Някои от достъпните обезболяващи са насочени към т.нар. рецептори, свързани с G-протеин /GPCR/, които се намират на повърхността на клетките.
GPCR представлява група мембранни рецептори, които имат хората, животните, растенията и дори гъбите.
Тяхната роля е да получават информация от околната среда и да я предават в клетката.
В човешкото тяло тези рецептори изпълняват широк спектър от функции.
Хората имат 1000 различни такива рецептора, настроени към много специфични сигнали от околната среда.
Така рецепторите участват на практика във всички биологични процеси на организма, включително и на неговата реакция на болка.
В резултат, до 50% от всички достъпни на пазара лекарства са ориентирани към тези рецептори.
Съществува допълнителен тип GPCR, наречен рецептор на неврокинин-1 /NK1R/. При активация този рецептор предизвиква болка и възпаление.
Но новите препарати, с които бил направен опит да се въздейства на този рецептор, се оказали провал.
Неврокинин-1 рецептор – ключът към обезболяването
Проведените нови експерименти показват, че при активацията на болка този рецептор имат тенденция бързо да преминава от повърхността на клетката в ендосомите на нервите клетки.
Ендосомите са малки участъци вътре в клетките.
Когато неврокинин-1 се намира вътре в ендосомите, може да продължи да предизвиква болка и възпаление.
Експериментите с гризачи показват, че прикрепването на молекули мазнини или липиди към блокиращо този рецептор химическо съединение помага за облекчаване на болката.
Учените демонстрирали, че инхибиторите на неврокинин-1, са способни да достигнат до ендосомната мрежа вътре нервните клетки, осигуряват по-продължително облекчение, в сравнение с наличните понастоящем обезболяващи.
Повече от 1/3 от предлаганите днес в аптечната мрежа обезболяващи действат на GPC-рецепторите.
Изследователите смятат, че модификацията на съществуващите съединения, например, на инхибиторите NK1R може да повиши ефективността на различните видове лекарства.
Като се имат предвид ограниченията на нестероидните противовъзпалителни, проведеното изследване може да даде началото на разработване на нови методи за лечение на хроничната болка.
Медицината успя да надвие смъртоносните инфекциозни заболявания, но съществуващите методи се оказват безсилни срещу хроничните патологии и свързаните с тях постоянни болезнени усещания.
