Полоният /(210)Po/ е алфа-емитер с висока радиоактивност, 300 пъти по-радиоактивен е от урана, като периодът му на полуразпад е 138 дни, което създава опасност от облъчване, ако се приема в тялото, например чрез поглъщане, поради ниския диапазон на алфа частиците в биологичните тъкани.
Като резултат от това е, че външното замърсяване не предизвиква лъчева болест. Полоний-210 е един от най-редките химични елементи в света, открит е през 1898 от учените Мари и Пиер Кюри, те са дали наименованието му в чест в чест на родината им – Полша.
Среща се естествено в много малки количества в земната кора, а също се произвежда изкуствено в ядрените реактори. В малки количества полоний-210 е разрешен за промишлена употреба, главно в устройства за премахване на статичното електричество.
Химичният елемент не е естествен за човешкото тяло. Човек може да бъде отровен с полоний-210 при консумация на храна или течности, замърсени с него, възможно е навлизането му в тялото през открита рана.
Смята се, че Литвиненко, който почина след отравяне с полоний 210 е пил продължително време чай, замърсен с полоний-210 по време на срещи в лондонски хотел.
Погълнат (210) Po първоначално се съсредоточава в червените кръвно клетки, а след това в черния дроб, бъбреците, далака, стомашно-чревния тракт, както и половите жлези.
Полоният се екскретира в урината, жлъчката и евентуално дъха и се отлага също и в косата. След поглъщане неабсорбиралият се (210) Po се открива във фекалиите.
Елиминационният полуживот при човека е приблизително 30-50 дни. При липса на медицинско лечение фаталната орална доза е в порядъка на 10-30 микрограма.
Клинична картина
Ако абсорбираната доза е достатъчно голяма, например повече от 0.70 грей/Gy/ (210) Po може да предизвика остър радиационен синдром /ОРС/ .
Той се характеризира с продромална фаза, при която се проявява след експозиция гадене, повръщане, анорексия, лимфопения и понякога диария. По-високите дози радиация предизвикат по-бърза поява на симптомите и по-бързо намаляване на броя на лимфоцитите.
Продромалната фаза може да бъде последвана от латентна фаза, при която има известно клинично подобрение.
Впоследствие е характерно развитие с времето на заболявания на костния мозък при доза 0.7-10 Gy, на стомашно-чревния тракт при доза 8-10 Gy или сърдечно-съдови и заболявания на централната нервна система при доза над 20 Gy.
Заболяванията се развиват в зависимост от начина на прием на системната доза. Триадата на ранното повръщане, последвано от загуба на коса и костномозъчна недостатъчност е типична за острия радиационен синдром.
Тези пациенти, които не се възстановяват умират след няколко седмици или най-късно след няколко месеца, докато за тези, които оцеляват възстановяването може да отнеме много месеци.
Лечение на отравяне с полоний
Поддържащата терапия е от съществено значение и трябва да бъде насочена към контролиране на симптомите, предотвратяването на инфекциите, но основният компонент от лечението е преливането на кръв и тромбоцити.
Промиването на стомаха може да бъде полезно, ако се извърши до около 2 часа след поглъщането.
Хелаторапията също може да се прилага, тъй като изследванията при животни са установили намаляване на нивата на полоний 210 в организма и ограничаване на абсорбацията му и по-висока преживяемост, въпреки че се съобщава за по-добро повлияване на някои чувствителни на облъчване органи от някои хелатни агенти.
Димеркатрол – антидот, прилаган при отравяне с олово с пенициламин като алтернатива в момента се препоръчва при отравяне с полоний 210. Но също изследванията върху животни посочват ефективността на 2,3-ди-меркапто-1-пропансулфонова киселина и 2,3 димеркаптосукцинова киселина.
