Пъпеш - произход и отглеждане
Пъпеш - това е растение от семейство Тиквови. За негова родина се счита Африка и Източна Индия.
Пъпешът е топло- и светлолюбиво растение устойчиво на засушаване и на осоляване на почвата, което лошо понася повишаването на влажността на въздуха.
На едно растение в зависимост от сорта и мястото на отглеждане могат да се формират от 2 до 8 плодове с тегло от 1.5 до 10 килограма.
Пъпешовите плодове са със сферична или цилиндрична форма обикновено с жълт или зелен цвят, но се срещат, не в България, и такива с кафяв или бял на зелени ивици цвят.
Периодът на узряване е обикновено от 2 до 6 месеца.
Хранителна стойност на 100 грама
• Белтъчини – 0.6 грама;
• Мазнини – 0.3 грама;
• Въглехидрати – 7.5 грама;
• Минерален състав – 0.6 грама;
• Вода – 90 грама;
• Калоричност – 35 килокалории;
Тъй като калоричността на 100 грама суров пъпеш е 35 килокалории, затова той е показен за абсолютно всички хора в това число и за тези страдащи от затлъстяване.
Въпреки това е важно да се помни, че тези плодове възбуждат апетита. Също така не трябва да се прекалява със сушения пъпеш, тъй като в 100 грама от него се съдържат 341 килокалории.
Прекомерната му консумация може да стане причина за развитие на метаболитен синдром.
Пъпеш - полезни свойства
Химическият състав на пъпеша зависи в значителна степен от сорта. Месестата част на този плод съдържа захари /до 16-18 и дори 20%/, каротин, витамин В9, С, Р, провитамин А.
Голямото количество желязо и фолиева киселина определят в значителна степен лечебните свойства на пъпешовите плодове.
И месестата част и в семената на пъпеша се съдържа до 30% масло с високи нива на полиненаситени растителни мазнини, което е напълно подходящо за консумация от човека като храна.
Освен това пъпешовите плодове влияят благоприятно на процесите на храносмилане, а фолиевата киселина е от съществено значение за кръвотворния процес.
Пъпешът е много полезен при атеросклероза, анемия, сърдечно-съдови заболявания.
Като лечебно средство тези плодове се използват много отдавна.
Старите български „билкари“ препоръчвали месестата им част при заболявания на стомаха, при различни психически разстройства /най-често при състояние на депресия /, туберколоза, ревматизъм, скорбут, подагра и като противовъзпалително, противокашлично и противоглистно средство.
Отварата от семената на пъпешите народните лечители предписвали при задържане на урина, при камъни в пикочния мехур, а пъпешов сок при запек и хемороиди.
Водният настой от пъпешовите семена е отдавна известен със своите диуретични и леко слабителни свойства и е много полезен при заболявания на бъбреците, на черния дроб и на пикочния мехур.
Както е добре известно, пъпешът е отлично средство за утоляване на жаждата, успокоява нервната система.
Диетолозите го препоръчват като целебна храна при анемия, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, заболявания на черния дроб и бъбреците.
Целебните свойства на пъпеша се обясняват от учените с високото съдържание на витамин В9 и С, солите на желязото и калия в него.
Лечебните свойства на тези плодове зависят от тяхната зрялост. Например недостатъчно зрелите пъпеши не са препоръчителни за хора болни от язва на стомаха и от остър гастрит.
Не е желателна консумацията на тези плодове на празен стомах – за най-безопасно се смята яденето на пъпеши между храненията.
Някога от отварата на семената на пъпешите са лекували гонорея, а от тази от кожата и корените прочиствали стомаха.
