Пинта, позната и с названието карате, е изключително кожна, неверическа, ендемична за страните от Латинска Америка трепонематоза, характеризираща се със засягане на лигавиците, но без въвличане в този процес на вътрешните органи, костите и ставите.
Наименованието на заболяването в превод от испански означава петно – петнистите елементи са основните морфологични проявления.
Какви са причините?
Причинителят на заболяването е Treponema Carateum Herrejin, открита през 1927 г. По морфологични и антигенни свойства е сходна с бледата трепонема и Treponema pertenue Castellani, поради това съществува кръстосан имунитет между пинтата и сифилиса.
Причинителят на това заболяване обитава почвата, открива се по растенията и по плодовете. Заразяването се осъществява при пряк и непряк контакт с болен човек.
Причинителят прониква чрез увредената кожа или лигавиците. Доказано е предаването на този вид трепонема от насекоми /комари, дървеници, въшки/.
Към заболяването са особено предразположени децата. Като ендогенни рискови фактори могат да се определят ниската имунна реактивност, повишено потене на кожата и алкална реакция на нейната водно-липидна бариера.
Сред екзогенните фактори се открояват голяма гъстота на населението, микротравми и мацерация /размекване, омекване/по кожата при висока температура и повишена влажност на въздуха при тропичен климат.
Особено голяма е ролята на насекомите в предаването на трепонематозата в Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу, Бразилия, Боливия, Хондурас, Салвадор и Никарагуа.
Заразяването при полови контакти няма доминиращо значение, тъй като основната част от болните се заразяват в детството. Поради това пинтата също, както и фрамбезията се отнася към невенерическите трепонематози.
Какви са симптомите?
Инкубационният период продължава 6-8 седмици, след това на мястото на входната врата на инфекцията се появява малка папула – пинтозен шанкър, която в рамките на няколко седмици се трансформира в розово петно с незначително удебеляване и изразена десквамация, наподобяваща псориатично лющене.
Инкубационният период се характеризира с липса на продромални симптоми, а пинтозният шанкър се съпровожда с усещане за парене и болка.
Около пинтозния шанкър поради автоинокулация възникват малки, дъщерни, петнисто-нодуларни първични афекти, образуващи се по периферията на шанкъра и са предразположени към сливане.
Постепенно се образува голяма, леко уплътнена еритемо-сквамозна лезии.
Най-често мястото на локализация на пинтозния шанкър са откритите участъци на кожата на горните или долните крайници или на лицето.
Регионалните лимфни възли реагират слабо и непостоянно, лимфангинит не се развива.
След няколко месеца първичният период се разрешава самопроизволно, а на мястото на пинтозния шанкър остава атрофична дисхромия на кожата.
Вторичният период настъпва след няколко месеца, проявява вследствие на генерализация на инфекцията, като се формират вторични обриви, наречени пентиди.
Диагностика
Диагнозата се основава на епидемиологичните и клиничните данни, на резултатите от бактериоскопичното изследване, както на пробите, взета от пинтозния шанкър и обривите, характерни за 2-рия и 3-тия период, а също и на отрицателната реакция на Васермана за сифилис.
Лечение на пинта
Лечението на това заболяване се провежда с депо-пеницилинови лекарствени препарати.
В ранните стадии са достатъчни еднократните инжекции с големи дози от тези медикаменти.
При по-напредналите етапи се наблюдава регрес на заболяването с 2-3 инжекции от същите депо-пеницилинови лекарствени препарати.
Възможно е и използването на тетрациклин, като в този случай дозата е по 1 грам на денонощие за период от 10-14 дни.
Профилактика
Превенцията се заключава в подобряване на битовите и производствени условия, осигуряването на адекватно медицинско обслужване и в провеждането в ендемичните райони на активна профилактична ваксинация.
